Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) и § 149 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (ДВ бр. 77/2018г.).
Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район (РДНСК - ЮИР) против решение № 1103 от 05.06.2018г., постановено по адм. д. № 2221/2017г. по описа на Административен съд - гр. Б., с което е отменена Заповед № ДК – 10 – ЮИР – 41 от 23.06.2017г. на Началника на РДНСК – ЮИР, с която е обявена нищожността на разрешение за строеж № 65 от 22.05.2012г. на Главния архитект на община С. за „Басейн с външен бар към курортни сгради с апартаменти за сезонно ползване“, находящ се в УПИ – 8076 (ПИ идентификатор № 81178.8.169), м. „Аклади“, землището на с. Ч., общ. Созопол, ведно с одобрените на 16.05.2012г. инвестиционни проекти по протест на Окръжна прокуратура – Бургас и с което решение РДНСК – ЮИР е осъдена да заплати разноските по делото.
В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Посочва, че съдът не е съобразил, че имота, в който е издадено РС попада в защитена зона „Бакърлъка“ със защитени местообитания на птици, поради което посочва неправилност на изводите на съда на това, че не е било необходимо провеждане на процедура по ЗБР (ЗАКОН ЗЗД БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) (ЗБР), както и оценка за въздействие върху околната среда по ЗООС (ЗАКОН ЗЗД ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС). Твърди, че необходимостта от спазване на процедурите по ЗБР и ЗООС, които не са били спазени при издаване на РС, водят до неговата нищожност и респективно до правилност на оспорената пред АС...