Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Е.П с посочен съдебен адрес в [населено място] чрез процесуалния си представител адв. К.Ч срещу решение № 4744/12.07.2018 г., постановено по адм. дело № 6636/2017 г. по описа на Административен съд – гр. С., с което е отхвърлена жалбата й против РА № Р-22221716003299-091-001/15.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 718/11.05.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП за установено задължение по ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 66 022,73 лв. Макар в касационната жалба да не се сочат конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и тя да е насочена срещу ревизионния акт, а не срещу първоинстанционното решение, от изложението й може да се направи извод, че оплакванията са свързани с неправилно прилагане от съда на материалния закон и съществени нарушения на съдопоризводствените правила. Сочи се и противоречие на съдебното решение с ТР № 5/13.12.2016 г. по тълк. дело № 10/2016 г. на ВАС. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че от електронните документи се установява, че същите са подписани от органите по приходите, посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП, поради което и твърди, че ревизията не отговаря на изискването на чл. 120, ал.1, т. 8 ДОПК. В касационната жалба се излага и оплакване, че неправилно съдът е възприел констатациите на приходните органи, че Е.П не е декларирала получени през 2012 г. доходи от прехвърляне на права или имущество, облагаеми по реда на чл. 33 ЗДДФЛ. Изразява и несъгласие с цената на придобиване, определена от ревизиращия екип в размер на 767 663,21 лв. и в която не са включени разходите на обща стойност от 10 625,42 лв. Според касационната жалбоподателка не е било преценено правилно и възражението й по отношение на сумата на продажна цена, която следва да участва във формулата по чл. 33, ал. 7 ЗДДФЛ за определяне на облагаемия доход за съответната данъчна година и в тази връзка сочи, че ревизионният акт е изменен с решението на решаващия орган от 79 766,33 лв. на 66 022,73 лв. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Василева я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на Е.П, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи, респ. решаващият орган са определили облагаемия доход от продажбата на Петрова и съпругът й на недвижим имот с нотар. акт № 73/28.11.2012 г. за 4 009 451,51 лв., като преди това имотът съпрузите са придобили от министерството на земеделието и храните на стойност от 697 454,40 лв. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ, който определя, че облагаемият доход от продажба или замяна на недвижим имот, се определя, като положителна разлика между продажната цена и цената на придобиване с намаляване на 10 на сто разходи, както и че цената на придобиване се определя по реда на чл. 33, ал. 6 ЗДДФЛ. Именно по този начин според съда приходните органи са определили облагаемия доход, върху който са начислили пряк данък. Установено е също така от съда, че жалбоподателката не е декларирала този доход в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, поради което същият съдът е приел за законосъобразно определен като данъчно задължение с ревизионния акт, изменен с решението на директора на дирекция „ОДОП“. Обжалваното решение е правилно постановено.

Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният пред него ревизионен акт е валиден, а не нищожен. Обосновано въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че ревизията е възложена със ЗВР № Р-22221716003299-020-001/13.05.2016 г., изменена със ЗВР № Р-22221716003299-020-002/10.09.2016 г. и със ЗВР № Р-22221716003299-020-003/12.10.2016 г., всичките издадени от П.Г – началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – София. Поради преназначаването й със заповед № РД-01-188/01.02.0217 г. на директора на ТД на НАП, ревизията на Е.П е възложена на Б.Н, който също е на длъжност началник сектор „Ревизии“. В тази връзка неоснователно в писмените бележки (наименование допълнение към касационната жалба) се твърди, че ревизионният акт е нищожен поради непредставяне на заповед на териториалния директор на основание чл. 112, ал. 2, т.1 ДОПК, тъй като такава е налице - № РД-01-188/01.02.0217 г. и тя се намира по първоинстанционното дело и съдът изрично се е позовал на нея в решението си. Не е налице противоречие на обжалваното решение с ТР № 5/13.12.2016 г. по тълк. дело № 10/2016 г. на ВАС.

Неоснователни са и оплакванията за липсата на квалифицирани електронни подписи на издателите на ревизионния акт. В обжалваното решение се съдържат нарочни мотиви относно това обстоятелство. Съдът е обсъдил представените разпечатки от ИС „Контрол“ и е установил, че и заповедите за възлагане на ревизията, както и ревизионния доклад и ревизионния акт са подписани от издателите си с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП.З и изводите на съда, че ревизията е възложена от компетентни органи и актовете в ревизионното производство са подписани съгласно ЗЕДЕП, са законосъобразни и съответстващи на законовите изисквания.

По съществото на спора: Поради недекларирането от касационната жалбоподателка на получен доход от продажба на недвижим имот, който е СИО, ревизията е извършена по особения ред, при наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК. С оглед представените нотариални актове за придобиване на недвижимия имот, респ. извършената впоследствие продажба на същия имот през 2012 г. съдът правилно е потвърдил констатациите в ревизионния акт при определяне на данъчната основа на облагаемия доход по чл. 33, ал.1 във връзка с ал. 6 и 7 ЗДДФЛ.

Неоснователно в касационната жалба се твърди, че при определянето на данъчната основа на облагаемия доход по чл. 33, ал.1 ЗДДФЛ не са включени разходите на обща стойност 10 625,42 лв. Видно от постановеното решение при административното обжалване на ревизионния акт решаващият орган е съобразил посочената разпоредба, според която облагаемият доход представлява положителната разлика между продажната и придобивната цена на имуществото, намалена с 10 на сто разходи. Поради тази причина и с решението си директорът на дирекция „ОДОП“ – София е изменил ревизионния акт, като е взел предвид направените разходи на стойност 10 625,42 лв. Освен това решаващият орган е коригирал и допусната грешка от приходните органи при определяне на облагаемия доход по формулата на чл. 33, ал. 7 ЗДДФЛ предвид, че законодателят е разпоредил при определяне на положителната разлика между продажна и придобивна цена да се посочи 1/2 (предвид, че имотът е СИО) не от договорената, а от получената цена. Въз основа на това в решението при административното обжалване на ревизионни акт, същият е изменен, като данъкът от 79 766,33 лв. е определен на 66 022,73 лв.

Относно оплакването, че съдът е приел за неоснователни доводите на касаторката за незаконосъобразност на ревизионния акт поради липса на анализ на целия годишен данъчен период за 2012 г., правилно съдът ги е приел за неоснователни. Видно от ревизионния доклад, респ. от ревизионния акт приходните органи са изготвили паричен поток за ревизираната година и са взели предвид получените доходи и извършените от Е.П разходи, при която съпоставка не е установено несъответствие. Предвид установеното недеклариране на получения доход, правилно съдът е приел, че той подлежи на облагане, като по отношение на касаторката с оглед наличието на СИО със съпруга й Д.П и предвид, че полученият доход от продажбата на недвижимия имот (1/2 от него) не е деклариран от касационната жалбоподателка, правилно съдът е потвърдил констатациите на ревизионния акт, изменен с решението на директора на дирекция „ОДОП“ относно облагането на получения доход по реда на чл. 33, ал. 1 във връзка с ал. 6 и 7 ЗДДФЛ.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените от касационната жалбоподателка пороци на обжалваното решение, поради което то като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Василева, на дирекция „ОДОП“ – гр. С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 510 лв. за касационната инстанция.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4744/12.07.2018 г., постановено по адм. дело № 6636/2017 г. по описа на Административен съд – гр. С..

ОСЪЖДА Е.П с посочен съдебен адрес в [населено място] да заплати на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 510 лв. за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.