Производството е по реда на чл.208 и сл. във връзка с чл.132, ал.2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от "ВГ-3" ЕООД, гр. С., подадена чрез пълномощник адв. Р.М, срещу решение № 363 от 16.01.2018 г., постановено по адм. дело № 7437/2016 г. от Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц-19 от 30.06.2016 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията), в частта по раздел V, т. 3. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е установил, че в производството пред КЕВР е представена информация за договорената разполагаемост, съгласно изискванията на чл.27 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (Наредба № 1 от 18.03.2013 г.), неправилно приложил закона относно обстоятелството, че разликата между включените в утвърдените цени за периода 01.08.2015 г. - 30.06.2016 г. разходи на ЕСО за т. нар. „допълнителен резерв“ и реално отчетените разходи на ECO за т. нар. „допълнителен резерв“ не е включена при определянето на цената по раздел V, т. 3 от Решение № Ц-19. Излага, че съдът не е отчел, че КЕВР е следвало да вземе предвид сумата от 2 704 770 лв., с която ECO е свръхкомпенсиран за периода на действие на Решение № Ц-27, при определяне на цената по Решение № Ц-19 и да намали сумата на така наречените "некомпенсирани разходи" със сумата от 2 704 770 лв. На следващо място се твърди, че съдът не е оценил обстоятелството, че цената за достъп по раздел V, т.3 от Решение № Ц-19 е постановена в нарушение на чл.27, ал.3...