Производство по чл.160 ал.6 ДОПК и чл.208 и сл.АПК.

К. Д на Д „ОДОП“ - София моли да бъде отменено решение №4261/22.06.2018 г., постановено по адм. д.№ 7915/2017 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, в частта му, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22002316004415-091-001/09.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта му, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество „Пром - М“ ЕООД в размер на 2 456,83 лв. главница и съответните лихви по доставки, обективирани с фактури, издадени от „ДИДЖИТАЛ - 100“ ЕООД и „Т. К. Г. 09“ ЕООД, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната си жалба. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба - „Пром - М“ ООД чрез пълномощник по съображения в съдебно заседание моли решението като правилно да бъдe оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отменил Ревизионен акт /РА/ № Р-22002316004415-091-001/09.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта му, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество в размер на 2 456,83 лв. главница и съответните лихви по доставки, обективирани с фактури, издадени от „ДИДЖИТАЛ - 100“ ЕООД и „Т. К. Г. 09“ ЕООД. В мотивите си съдът е приел, че от представените доказателства, макар и ангажирани едва в хода на съдебното производство, се установява реално извършване на доставките от „Диджитал - 100“ ЕООД и „Т. К. Г. 09“ ЕООД, от което следва извод за незаконосъобразен отказ на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от тези доставчици. Решението е правилно постановено.

Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение, съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съобразявайки това свое задължение, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ като валидно и допустимо, като споделя становището на първоинстанционният съд и на Върховната административна прокуратура, изразено по настоящото дело, за реално осъществени доставки по трите броя фактури с предмет – доставка и монтаж на стъклопакети и окомплектовка, чували, кашони и водна потопяема помпа, издадени от търговско дружество „ДИДЖИТАЛ – 1000“ ЕООД и по фактурата с предмет на доставката – транспорт, издадена от „Т. К. Г. 09“ ЕООД. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, изяснил е фактическата обстановка, разпределил е правилно доказателствената тежест в процеса, отделил е спорните факти и правни въпроси, като при произнасянето си е обосновал своите изводи. Установено е, че към всяка от фактурите, издадени от „ДИДЖИТАЛ - 1000“ ЕООД има приемо-предавателен протокол и товарителници за доставката на стоките. Получените доставки са били отразени надлежно в счетоводството на дружеството-жалбоподател /"Пром М“ ООД /. Приложена по делото е и товарителница за превоз на водна помпа от гр. С. до гр. Б.. По фактура от 07.03.2011г., за произхода на стъклопакетите е представен инвойс, издаден от предходен доставчик /Анипласт ди Анелли, Италия/. Кадровата обезпеченост на доставчиците също е установена по делото. Неоснователно е водещото оплакване на касатора, че съдът е изградил своите изводи в противоречие с теорията за доказателствената сила на частните свидетелстващи документи, тъй като нямали достоверна дата и можело да бъдат изготвени във всеки един момент. В реда на изложените мотиви следва да бъде посочено, че дори и визираните по-горе доказателства да бъдат определени като частни документи, без достоверна дата, респективно да се приеме, че същите нямат обвързваща съда доказателствена сила, не е налице основание те да не бъдат ценени, в каквато насока са част от развитите оплаквания в касационната жалба. Именно защото са частни документи, те са били разгледани от административния съд, като последният е дал възможност на ревизираното лице да докаже изразеното в тях, след което и е анализирал всички доказателства в тяхната съвкупност. Въз основа на цялостен анализ на събраните преки и косвени доказателства първоинстанционният съд правилно е заключил, че са налице доказателства за реално извършена пряка доставка, респ. за данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. По фактурата, издадена от „Т. К. Г.“ ЕООД съдът правилно и в съответствие с доказателствата е приел извод за реално извършени транспортни услуги. Представен е договор между жалбоподателя и „Т. К. Г.“ ЕООД за превоз на товар, както и договор за наем на товарен автомобил „КАМАЗ“ и товарен автомобил „ИФА“. Фактурираната услуга надлежно е била осчетоводена в счетоводството на жалбоподателя. Фактурата е била платена в брой, като към същата има приложен касов бон. При така установеното законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за реално осъществени доставки на стоки и услуги по процесните фактури.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №4261/22.06.2018 г., постановено по адм. д.№ 7915/2017 г. по описа на Административен съд София – град. Решението не подлежи на обжалване.