Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район (РДНСК - ЮИР) против решение № 1043 от 28.05.2018г., постановено по адм. д. № 2080/2017г. по описа на Административен съд - гр. Б., с което е отменена Заповед № ДК – 10 – ЮИР – 44 от 23.06.2017г. на Началника на РДНСК – ЮИР, с която е обявена нищожността на разрешение за строеж № 41 от 15.03.2011г. на Главния архитект на община С. за „Курортни сгради с апартаменти за сезонно ползване“, находящ се в УПИ – 8076 (ПИ идентификатор № 81178.8.169), м. „Аклади“, землището на гр. Ч., общ. Созопол, ведно с одобрените на 17.08.2009г. инвестиционни проекти, по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас и с което решение РДНСК – ЮИР е осъдена да заплати разноските по делото.
В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопрозиводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Посочва, че в оспореното решение не е отговорено на възражението, че РС е издадено в противоречие с нормата на чл. 145 ал. 4 от ЗУТ, тъй като в едногодишен срок от одобряване на инвестиционните проекти – 17.08.2009г. не е поискано издаване на разрешение за строеж, като се твърди, че такова искане е постъпило със заявление чак на 09.10.2012г. Липсата на произнасяне по този довод, касаторът твърди, че е нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка твърди нищожност на РС като издадено при липса на валидно одобрени инвестиционни проекти. Посочва, че съдът не е съобразил, че имота, в който е издадено РС попада в защитена зона „Бакърлъка“ със защитени местообитания на птици, поради което посочва неправилност на изводите...