Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите (КЗП) – гр. С., подадена чрез процесуалния представител юрк.. Д против решение № 324/03.10.2017 г., постановено по адм. дело № 490/2017 г. по описа на Административен съд – В.Т.К жалбоподател счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на исковата претенция. Иска отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – „Афродита флауърс 3“ ООД, със седалище [населено място], [община], представлявано от управителя си М.Т, в писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв.. С оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Направено е искане за присъждане на разноски направени пред настоящата касационна инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че Административен съд – В. Т е постановил правилно решение.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.
Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба, подадена от „Афродита флауърс 3“ ООД, представлявано от управителя си М.Т, против Комисия за защита на потребителите – гр. С. с претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер общо на 600 лева, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 2015-038327/09.12.2015 г., издадено от директора на Регионална дирекция – Русе към Главна дирекция „Контрол на пазара“ на Комисия за защита на потребителите – гр. С.. Съдът е установил, че молителят е ползвал услугите на адвокат, въз основа на Договор за правна защита и съдействие от 24.02.2016 г. – л. 32 от НАХД № 193/2016 г. и Договор за правна защита и съдействие от 13.05.2016 г. – л. 17 от КНАХД № 10132/2016 г. и пълномощни към същите между молителя и адв.. С. С обжалваното решение КЗП е осъдена да заплати на ищеца сумата от 600 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и сумата 325 лева, представляваща съдебни разноски пред първата съдебна инстанция.
Според решаващият съд налице са всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки, сочещи основателност на предявения иск. В съдебния акт се посочва, че с решение № 134/17.03.2016 г., постановено по НАХД № 193/2016 г. по описа на РС – В. Т, е отменено НП № 2015-038327/09.12.2015 г., издадено от директора на Регионална дирекция – Русе към Главна дирекция „Контрол на пазара“ на Комисия за защита на потребителите – гр. С., с която на ищеца е била наложена имуществена санкция в размер на 300 лева. По делото пред първата инстанция съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 24.02.2016 г. (л. 32 от НАХД № 193/2016 г.) ищецът е бил представляван от адвокат, като в договора е посочена сума от 300 лева, която е била внесена в брой. Установил е още по делото, че това решение е било обжалвано, като с решение № 169/02.06.2016 г. по КНАХД № 10132/2016 г. по описа на Административен съд – В. Т е било оставено в сила. Установено е, че по делото пред касационната инстанция е налице нов Договор за правна защита и съдействие от 13.05.2016 г., (л. 17 от КНАХД № 10132/2016 г.) в който договореното и заплатено адвокатско възнаграждение отново е в размер на 300 лева. Приел е, че от представените договори е безспорно, че ищецът е ползвал адвокатска защита и съдействие от адв.. С от АК – В. Т, за което е заплатил сумата общо за двете съдебни инстанции в размер на 600 лева. За да уважи исковата претенция решаващият съд, посочва наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В заключение е прието, че извършените разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на наказателно постановление съставляват претърпяна вреда, намираща се в пряка причинна връзка с отменения незаконен акт на административния орган поради което е приел иска за основателен и е осъдил ответника пред първата инстанция да заплати сумата от 600 лв.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята, че обжалваното решение е постановено след задълбочено, всестранно и пълно изясняване на релевантните за спора факти. Изводите на съда съответстват на материалния закон и са обосновани на събраните доказателства. Решението не страда от пороците посочени в касационната жалба.
Неоснователни са твърденията в касационната жалба за липсата на предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата.
За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа – негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност.
Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган – чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането.
Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията и понесените вреди. С. То решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица.
П. Аивен съд – В. Т е представен договор за правна защита и съдействие от 24.02.2016 г. по НАХД № 193/2016 г., с който е установено заплащане от страна на ищеца на хонорар в размер 300 лева за осъщественото процесуално представителство и договор за правна защита и съдействие от 13.05.2016 г. по КНАХД № 10132/2016 г., с който е установено заплащане от страна на ищеца на хонорар в размер 300 лева за осъщественото процесуално представителство. Извършените плащания и по двата договора за правна защита и съдействие са за осъществена по тях правна защита по посочените дела във връзка с обжалването и отмяната на НП. С това е доказана реално причинена вреда от отменения адм. акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, „Афродита флауърс 3“ ООД е претърпяла вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 600 лева общо за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване на НП. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издадено наказателното постановление, за обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване.
Решението на административния съд е правилно и следва да остане в сила.
Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждането на разноски – чл.143, ал. 4 АПК, във вр. с чл.228 АПК. Същите са в размер на 300 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2017 г. (лист 11), където е посочено, че сумата за възнаграждението е заплатена изцяло и в брой.
Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 324/03.10.2017 г., постановено по адм. дело № 490/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите – гр. С., пл. „Славейков“ 4а да заплати на „Афродита флауърс 3“ ООД, БУЛСТАТ 203081504, [населено място], общ. [община], обл. [област], представлявана от управителя си М.Т, ЕГН [ЕГН] и със съдебен адрес за призоваване –адв. К.С, [населено място], [улица], вх.[номер], ет. [номер], офис № [номер] разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева. Решението не подлежи на обжалване.