Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П.А, ЕГН [ЕГН], с адрес: гр. [населено място], [адрес], чрез адв. В.В, срещу Решение № 1570 от 05.07.2018 г., постановено по адм. д. № 1457 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 18-1030-000688 от 26.04.2018 г. на Началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР), Сектор „Пътна полиция“ („ПП“) гр. П..

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че не е приложена правилно разпоредбата на чл. 102, т. 1 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП), тъй като не той е предоставил собствения си лек автомобил на Е.Х - извършителя на нарушението, а предоставянето му е извършено от К. Чихан, който като правоспособен водач е имал правото да ползва автомобила съгласно сключен договор за наем на моторно превозно средство (МПС) и приемо-предавателен протокол от 24.04.2018 г. Според касатора съдът неправилно е приел и за приложим текста на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, доколкото непредприемането на действия от водача да си върне отнетото по-рано свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) не означава липса на такова и не изпълва състава на нормата. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество.

Ответникът – Началникът на група към ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“ гр. П., редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение в становище по съществото на делото, че касационната жалба е допустима и редовна, но неоснователна.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите...