Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. Т и на „Ти Ф. Б“ ЕООД, представено от адв. В.И, срещу решение № 225/31.05.2018г. на Административен съд В. Т /АСВТ/ по адм. д. № 878/2017 г., с което отменен ревизионен акт /РА/ № Р-04000715000686-091-001/03.08.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В. Т в частта за отказаното на „Ти Ф. Б“ ЕООД право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 65 125.38 лева по 8 броя фактури, издадени от „Д. К“ ЕООД в данъчни периоди м. 12.2010 г. и м. 01, 02 и 07.2011 г., със съответните лихви и е отхвърлена жалбата на „Ти Ф. Б“ ЕООД против РА в останалата част.

Първият касатор оспорва отменителната, а вторият – отхвърлителната част на решението. Органът по приходите заявява общо трите категории касационни основание за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява несъгласие с извършената от съда преценка на писмените доказателствени средства, обуславяща констатацията му за осъществяване на доставките, за отреченото право на приспадане на данъчен кредит по които е отменил РА. Ревокира тезата си от извънсъдебната фаза на производството за дължимо индивидуализиране на машините предмет на доставките със сериен или фабричен номер, а пропускът на страните да го сторят разколебавал установяването за наличността им при получателя. Доказването на доставките било разколебано от отсъствието на информационни следи за превозване на стоките.

Упреци към познавателната дейност на съда отправя и търговското дружество. Възразява против търсенето на информационна следа за превозването и предаването на палетите по доставките от ЕТ „Глари Ко – Н.Н“. Настоява на определеността на съдържанието на фактурите за транспортни услуги и на „ангажирането на множество доказателства“ за доставките на машини от „Графит...