Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 6, вр. чл. 144, ал. 1 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/, вр. чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗЗД МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) /ЗМДТ/.
Образувано е по касационната жалба на “Пропърти & Р. С“ЕООД, гр. С., против решение №1628/26.07.2018 г. по адм. д. №1725/2017 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлено оспорването на Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-1180/08.02.2017 г., издаден от инспектор към Дирекция „М"ООД е договорило с О. В извършване на дейност по депониране на твърди битови отпадъци с произход от територията на О. В считано от 01.01.2004 г. до закриване на депото. С тристранно споразумение от 2004 г. О. В е договорила с О. А и „С. Т“ООД да превежда необходимите финансови средства на О. А по рекултивация и мониторинг на депото в с. В.. Условието да не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване според чл. 71, т. 2 ЗМДТ е услугата да не се предоставя от общината. За район“ Приморски", местност “Траката“, където попада процесния имот според титула за собственост, се предлага услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване предвид заповеди №№ 4260/26.10.2012 г., 3918/30.10.2013 г., 4013/27.10.2014 г. и 4506/29.10.2015 г. на кмета на О.В.Р на чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ регламентира, че услугата включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Това законодателно решение е обусловено от характера на териториите, спрямо които се предоставя услугата, а именно: територии за обществено ползване, които са публична общинска или държавна собственост и достъпът до тях е свободен. Това от своя страна изисква обща отговорност на задължените по чл. 64, ал. 1, вр. чл. 11 ЗМДТ лица – собственици на имоти, разположени на територията на общината. ТБО се дължи по силата на закона от собствениците на недвижими имоти, разположени на територията на общината. Изискването на чл. 66, ал. 1 от закона е ТБО да е определена за всяко населено място и в случая това изискване е изпълнено от О.В.С чл. 18, ал. 1 от Закон за административно-териториалното устройство на Р. Б територия на населеното място е селищната територия, определена от строителните му граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. След като имота е в землището на О. В, дължимостта на определената ТБО за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане е дължима от собственика на съответния имот, в случая от дружеството-жалбоподател като собственик на имот.
В този смисъл по тълкуване и прилагане на относимите разпоредби от ЗМДТ е установената практика на Върховния административен съд.
Жалбоподателят дължи заплащане само на компонентите по чл. 62 ЗМДТ: за услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и по обезвреждане на битови отпадъци, т. е. ставката на таксата е съобразно определената с Наредбата по 1.70 на хиляда при отчетна стойност на процесния имот от 10 304, 70 лв. и размерът на таксата за периода 2013 г. – 2016 г. е по 17.52 лв. на година. В тази връзка законосъобразно е определен с обжалвания АУЗ размерът на ТБО за периода 2014г.-2016 г., с изключение на периода за 2013 г., в какъвто размер е също дължимостта, а не за размер от 40, 19 лв. какъвто е определен с обжалвания акт.
Решението в тази част за установените задължения, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, с изключение на дължимостта на ТБО за период 2013 г., при корекция съобразно изложените по-горе мотиви.
Предвид изхода на спора съдът следва да присъди на касатора разноски в размер на 54 лв. от общо направените за двете съдебни инстанции в размер на 375 лв., съобразно уважената част на жалбата. На ответната дирекция се дължи юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на писмен отговор, без явяване пред настоящата инстанция, което следва да е в размер на 375 лв. от определения 500 лв., предвид правилото на чл.9, ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл.161 ДОПК, като възражението на касатора свързано с разпоредбите за установяване на разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ, е неоснователно.
По компенсация, касаторът следва да заплати на Дирекция "Местни данъци" при О. В разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 321 лв.
Така мотивиран и на основание чл.221 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1628/26.07.2018 г. по адм. д. №1725/2017 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлено оспорването на Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-1180/08.02.2017 г., издаден от инспектор към Дирекция „Местни данъци“ при О. В, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при същата община, с установени за периода 2013г. такса битови отпадъци за размер над 17, 52 лв. до 40, 19 лв. и лихва за размер над 6, 85 лв. до 14, 06 лв. и В. Т. П.:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-1180/08.02.2017 г., издаден от инспектор към Дирекция „Местни данъци“ при О. В, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при същата община, с установена на “Пропърти & Р. С“ЕООД, гр. С., за периода 2013г. такса битови отпадъци за размер над 17, 52 лв. до 40, 19 лв. и лихва за размер над 6, 85 лв. до 14, 06 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА “Пропърти & Р. С“ЕООД, гр. С., ЕИК 100585610, да заплати на Дирекция "Местни данъци" при О. В разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 321 /триста двадесет и един/ лева. Решението не подлежи на обжалване.