Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.П, от [населено място], подадена чрез пълномощника си адвокат С.Д против решение № 20 от 14.02.2018 г. по адм. дело № 201/2017 г. на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му против предписание по чл. 405 а, ал.4 от КТ с изх. № 17210266/11.05.2017 г. и Постановление изх. № 17210262/11.05.2017 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между В.П в качеството му на работодател и М.Ф от [населено място], за извършване на работа като работник в дърводобива.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно прилагане на чл. 405а, ал. 1 от КТ - касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспорените административни актове. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

О. Д "Инспекция по труда" – Ловеч е оспорил касационната жалба в писмена защита.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Ловешкия административен съд са предписание с изх. № 17210266/11.05.2017 г. и Постановление изх. № 17210262/11.05.2017 г., ., издадени от контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" – [населено място] на основание чл. 405а, ал. 1 и 4 от КТ. Обявено е съществуването на трудово правоотношение между В.П като работодател и М.Ф като работник в дърводобива,

като на В.П е предписано да предложи трудов договор на работника в експлоатирания от работодателя обект – имот горска територия с идентификатор 35198.215.43 в землището на с. К., общ. Ловеч. С постановеното решение Административен съд – Ловеч е отхвърлил оспорването, след като е приел, че на 23.03.2017 г. лицето М.Ф е предоставяло работна сила на посочения по-горе обект имот - горска територия, без да е имал сключен нито трудов, нито граждански договор, с наелото го на работа лице В.П.

Тези изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и е в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 405а, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.

По делото е приложен договор за възлагане на дейности в горски имоти, сключен на 05.08.2016 г., от който се установява, че С.К като собственик на четири горски имота е възложила на инж. Х.Г да изпълни комплекс от дейности съгласно Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии добиване на дървесина в общо четири имота. Договорът е със срок на действие до 31.12.2017 г. Позволителното за сеч № 11215/17.02.2017 г. за имот 35198.215.43 е издадено на името на инж.. Г, като срокът за сеч на дървесината е от 20.02.2017 г. до 30.06.2017 г. Издадено е разрешително за достъп до насажденията, в които се извършва добивът на дървесината, на общо шест лица, между които и М.Щ, за срок до 30.06.2017 г.

Проверката от Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч е започнала на 03.04.2017 г. по повод злополука, станала при извозване на дърва от имот 35198.215.43 на 23.03.2017 г. и причинила смъртта на един от работниците. В показанията си св. Е.И – главен инспектор е посочил, че е викнал работниците, за да дадат писмени пояснения относно възникналия инцидент. Всички с изключение на Патарински, Косева и Гечев, са били неграмотни, поради което гл. инспектор Иванов е записал сам дадените устни обяснения, а лицата са се подписали. Така изготвените от гл. инсп. Иванов обяснения са приложени в административната преписка, като изложените в тях обстоятелства се отнасят изключително до настъпилата злополука на 23.03.2017 г.

По делото е разпитана като свидетел собственика на имота - С.К, която сочи в показания си, че със съпруга й П.К възложили сечта на В.П, когото познават отдавна и знаят, че има техника и работници. Съпругът й движел нещата. Разпитана като свидетелка, св. Патаринска – съпруга на жалбоподателя, от своя страна твърди, че съпругът й поради тежко заболяване не работи активно, поради което е предоставил камионите си на П.К и го е насочил към връзка с М.Щ, който е секач от дълго време и ще му съдейства. С. Б – първи братовчед на жалбоподателя, който е карал камион на сечището 3-4 дена, но същия ден не е бил там, е дал показания, че „В. не правеше нищо“ и че „П. продаваше дървата“. Противоречивите показания на четиримата разпитани свидетели се обясняват с личната им заинтересуваност от изхода на спора.

За да се приеме, че правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ: място и характер на работа, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.

За да бъде издадено постановление по реда на чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда, с което се обявява съществуването на трудово правоотношение, е необходимо да бъде установено с всички доказателствени средства, че по време на извършване на проверката и при издаване на акта работникът предоставя работна сила в полза на работодател, без страните да са оформили отношенията си с трудов договор. Съгласно ал. 4 в този случай въз основа на постановлението по ал. 1 се дава предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор.

В настоящия случай, в хода на проведеното административно производство не са били изяснени съществени факти и обстоятелства относно правоотношенията, съществували между лицата, работили на 23.03.2017 г. в добива на дървесина в конкретния имот и възложителите на работата. Не е изяснено при какви условия работниците са били наети да работят на обекта - за какъв период от време, при каква организация на труда, при какво работно време, при какви възнаграждения за положения труд и кой е бил платец на тези възнаграждения. Не е доказано, че жалбоподателят Патарински "есплоатира" обекта – имот горска територия с идентификатор 35198.215.43, и че той е преговарял с работника за своя сметка. Ако жалбоподателят Патарински е наел работниците, както е приел, контролният орган, не е изяснено дали той е действал лично, чрез пълномощник или чрез някое от двете еднолични търговски дружества, на които е собственик, според служебната справка в търговския регистър. Не е изяснено дали след 23.03.2017 г. и по време на извършване на проверката, започнала на 03.04.2017 г. и приключила с издаването на оспорените актове на 11.05.2017 г., работниците са продължавали да работят на обекта и ако това е така, кое лице е изпълнявало функциите на техен работодател.

Допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая са довели до неправилно прилагане на материалния закон. Постановлението по чл. 405а, ал. 1 от КТ и предписанието по чл. 405а, ал. 4 от КТ са издадени без да е установено фактически съществуващо правоотношение между В.П и М.Ф по предоставяне на работна сила за добив на дървесина в имот горска територия с идентификатор 35198.215.43 в землището на с. К., общ. Ловеч, през периода 23.03.2017 г. – 11.05.2017 г., което на основание чл. 1, ал. 2 от КТ следва да бъде оформено като трудово.

Обжалваното съдебно решение, с което жалбата на В.П е отхвърлена като неоснователна, е постановено в нарушение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което оспорените актове бъдат отменени.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за разноски в размер на 310 лв. за първоинстанционното производство и 300 лв. за вторинстанционното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20 от 14.02.2018 г. по адм. дело № 201/2017 г. на Административен съд Ловеч и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ по жалба на В.П от [населено място] предписание изх. № 17210266/11.05.2017 г. и Постановление изх. № 17210262/11.05.2017 г. издадени от контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" – [населено място].

ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" – [населено място] да заплати на В.П от [населено място] разноски за двете инстанции в размер на 610,00/шестстотин и десет/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.