Р Е Ш Е Н И Е

№ 301

гр. София, 24 юни 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Н. К. първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на тринадесети юни, две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова

ЧЛЕНОВЕ:Спас Иванчев

Красимир Шекерджиев

при участието на секретаря М. П. и прокурора И. С. като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №456 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Б. А. Н. (озаглавено молба) за възобновяване на воденото срещу него наказателно производство по НОХД №3640/2011 г. по описа на Районен съд - Бургас.

С присъда от 24.07.2012 г., постановена по НОХД №3640/2011 г. по описа на Районен съд - Бургас осъденият Н. е признат за виновен в това, че на 13.05.2005 г. и на 16.05.2005 г. в [населено място], с две отделни деяния, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у А. Й. М. и М. И. М. (за първото деяние) и у Л. С. М. (за второто), че ще им отдаде под наем апартамент, намиращ се в [населено място], комплекс „Б. М.“, [жилищен адрес] като им причинил имотна вреда - за първите две пострадали по 180 лева, а за М.- 400 лева, като престъплението е осъществено при условията на опасен рецидив, като на основание чл.211, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“, във вр. с чл.26, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание три години „лишаване от свобода“, което на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 ЗИНЗС е следвало да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален „строг“ режим.

С присъдата Н. е осъден да заплати в полза на Държавата и разноски по водене на делото в размер на 60 лева.

В искането се твърди, че са налице предпоставките за възобновяване на производството, тъй като наказателното производство се е развило без осъденият изобщо да е знаел за него, защото той никога не е бил уведомяван за него, като през цялото време е работил и е имал установен адрес в гр. В. Т.

На тези основания се моли постановената присъда да бъде отменена, а наказателното производство да бъде възобновено.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на осъдения моли искането да бъде уважено, като поддържа, че в хода на воденото производство не са положени дължимите усилия да бъде издирен адреса на осъдения Н. и той да бъде надлежно призован от него. Моли да бъде отчетено това, че той е бил търсен единствено на посочения от прокуратурата адрес, където е живеел баща му, който няколкократно е отказвал да получи призовката, защото не поддържа връзка с него и не е могъл да му я предаде. Защитникът твърди, че независимо от обявяването на осъдения са общодържавно издирване такова не е осъществено, защото Н. е имал известен адрес в гр. В. Т. непрестанно е пребивавал на него, работил е в града и е водил нормален трудов и социален живот. Моли да бъде отчетено, че в кориците на делото няма данни той да се е укривал, тъй като твърденията му, че не е бил уведомен за делото, нито в досъдебната фаза, нито в хода на съдебното производство и въобще не е знаел за него не се опровергават, а напротив се подкрепят от обстоятелството, че не е упълномощил защитник и делото е разгледано при участието на служебен защитник.

В писмено изложение защитникът поддържа, че са налице основанията за възобновяване на производството, посочени в решение на СЕС 135/2025 г., в което съдът изрично е приел, че стандартите за провеждане на производството в отсъствие на обвиняемия (съобразно Директива 2016/343) изискват да бъде установено, че той е бил уведомен за повдигнатото му обвинение и е бил известен за правните последици от неговото неявяване, като тези изисквания без съмнение не са били изпълнени.

На тези основания защитата предлага искането за възобновяване да бъде уважено, постановената присъда да бъде отменена, както и да не бъде взета мярка за неотклонение за Н. или да му бъде определена най - леката възможна мярка „подписка“.

Осъденият Н. се присъединява към становището на защитника си, като твърди, че никога не се е укривал и е разбрал за развилото се наказателно производство една след задържането си. Моли да му бъде осигурено правото на справедлив процес, като производството бъде възобновено и му бъде осигурена възможност той да участва в него.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, намери следното:

По допустимостта на искането за възобновяване по реда на чл.423 НПК

Настоящото искане е подадено в срока по чл.423, ал.1 НПК и с него се атакува съдебен акт, който не е проверяван по касационен ред.

Ето защо същото е допустимо и трябва да бъде разгледано по същество.

По основателността на искането за възобновяване по реда на чл.423 НПК

Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно.

Настоящото наказателно производство е разгледано от Районен съд - Бургас и е приключило в рамките на една инстанция с присъда, постановена от първоинстанционния съд, която не е атакувана.

Видно от приложената по делото служебна бележка, изготвена от служба „архив“ при РС - Бургас, разглежданото дело е било архивирано с арх.№26692813/2013 г. и впоследствие е било унищожено, като единственият процесуален документ, който е запазен е постановената първоинстанционна присъда. Впоследствие, след извършена справка в електронната система на съда, са открити и приложени по делото копия на съдебните протоколи от проведените съдебни заседания пред първостепенния съд.

По делото липсват каквито и да е материали от досъдебното производство.

Касационният съд, след като съобрази нормата на чл.423 НПК, която предвижда задължително възобновяване на производството, водено в отсъствие на привлеченото към наказателна отговорност лице по реда на чл.269, ал.3 НПК, освен ако му е било предявено обвинението и той се е укрил, което е довело до невъзможност да се изпълни процедурата по чл.247в НПК или след изпълнението й не се е явил в съдебно заседание. Преценката за наличието на тези предпоставки задължително следва да бъде направена едва когато се установи, че осъденият е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство и обвинението му е било предявено по предвидения в закона процесуален ред. Липсата на такова предявяване прави безпредметна проверката за съществуването на основанията за провеждането на задочна процедура, тъй като и националното ни право и множество международни правни актове (сред които и посочената от защитата Директива 2016/343) изключват възможността наказателно производство да се развие изцяло неприсъствено за осъденото лице.

След унищожаването на всички материали, включени в досъдебното производство за съда е невъзможно да прецени дали осъденият е бил привлечен като обвиняем и за какво престъпление, както и дали обвинението му е било предявено по реда на чл.219, ал.4 НПК. При невъзможността да се изключи хипотезата, в която наказателното производство за Н. е проведено изцяло неприсъствено за касационният съд не съществува друга възможност освен да уважи направеното искане, да възобнови наказателното производство, да отмени влязлата в сила осъдителна присъда и да върне делото за ново разглеждане. Производството по делото следва да бъде върнато в неговата начална фаза - досъдебното производство, тъй като следва да бъдат повторени действията по привличане на обвиняем и предявяване на обвинението.

Касационният съд намира за безпредметно да обсъжда всички доводи на защитата, свързани с постановеното решение на СЕС 135/2025 г., тъй като същите се отнасят до възможността да бъде проведено задочно наказателно производство, когато обвиняемият е бил уведомен за повдигнатото му обвинение, а в случая за това изобщо няма данни и основанието за възобновяване следва директно от разпоредбата на чл.423 НПК.

Съдът прецени, че по отношение на осъдения Н. трябва да бъде взета най - леката мярка за неотклонение „подписка“, защото по делото липсват доказателства той да се е укривал и няма данни да е бил издирван на адрес, различен от този посочен от прокуратурата, за който е установено, че не е обитавал. Определянето на по - тежка мярка за неотклонение при липса на доказателства, опровергаващи тезата му, че се е намирал в страната, имал е известен адрес, посещавал е работа и никога не се е укривал (защото въобще не е знаел за воденото производство) е незаконосъобразно и неоправдано.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД №3640/2011 г. по описа на Районен съд - Бургас.

ОТМЕНЯ присъда от 24.07.2012 г., постановена по НОХД №3640/2011 г. по описа на Районен съд - Бургас.

ВЗЕМА на основание чл.423, ал.4 НПК по отношение на Б. А. Н. мярка за неотклонение „подписка“.

ВРЪЩА делото за разглеждане и решаване от фазата на досъдебното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.