Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 35 ал. 4 от ЗКАИИП (ЗАКОН ЗЗД КАМАРИТЕ НА АРХИТЕКТИТЕ И ИНЖЕНЕРИТЕ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ) /ЗКАИИП/.
Образувано е по касационна жалба на арх. З.Д от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.. И, срещу решение № 1134/22.02.2018 г., постановено по адм. дело № 692/2017 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлено оспорването на арх.Димитров НА решение на Управителния съвет /УС/ на Камарата на архитектите в България /КАБ/ по Протокол № 4 от 02.11.2016г.,като неоснователно. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на преклузивните срокове за образуване на дисциплинарното производство и налагане на наказанието, и при неправилното приложение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението изцяло и произнасяне по същество с отмяна на процесното решение на УС на КАБ,ведно със законните последици.
О. Уя съвет на Камарата на архитектите в България, чрез адв.. К и адв.. Й, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и обоснованост и правилност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила.
Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на арх.Димитров срещу решение на УС на КАБ по Протокол № 4 от 02.11.2016г., с което на основание чл.36, ал.1, във връзка с чл.45, ал.1 от Устава на КАБ са му наложени наказания: а) "глоба" в размер на 200 лева по реда на чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 45, ал. 1 от Устава на КАБ и б) „лишаване от пълна проектантска правоспособност“ за срок от 1 година и глоба в размер на 2000 лева по реда на чл.22, т.6 от Професионалния кодекс /ПК/ на КАП във връзка с чл.15, ал.1, т.5, чл. 17 и чл.24, ал. 1, т.15 от ЗАПСП и §2, т.9б от ДР на ЗАПСП. Решението е мотивирано със законосъобразност на оспорения адм. акт, като издаден от компетентния орган, при спазване на установената форма, без допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила и при правилното приложение на материалния закон към изяснената фактическа обстановка за двете допуснати нарушения. От фактическа страна е прието за безспорно установено, че арх.Димитров е лице с пълна проектантска правоспособност по смисъла на чл. 7, ал. 5 ЗКАИИП,надлежно вписан в регистъра по чл. 6, т. 1 ЗКАИИП, член на КАБ.Аистративното производство е започнало по сигнал с вх. № К.- 022/ 01.06.2016 г. за „нарушаване на обществения интерес и нормативните документи“,довело до уронване престижа на професията архитект, с оглед извършване на нарушения при изготвяне на проектната документация от арх.Димитров за надстрояването на нискоетажното тяло на хотелски комплекс „Маринела" в УПИ I- за хотел и подземни гаражи, кв. 245, местност „Лозенец-1 част", гр. С.. С нарочно писмо от 07.06.2016 г. на адр.Димитров е дадена възможност за становище по сигнала и евентуално представяне на оборващи доказателства, от което последният се е възползвал, депозирайки писмен отговор. Извършена е проверка на място в район „Лозенец“ по решение от 29.06.2016 г. на КДП, както и за обстоятелството дали е регистриран от арх.Димитров в Регионална колегия на КАБ - Пловдив договор за предоставяне на проектантски услуги за обект: „Двуетажно надстрояване, предназначено за казино на съществуваща едноетажна сграда в УПИ I- за хотел и подземни гаражи, кв. 245 по плана на м. „Лозенец",София. Дадена е изрична възможност на арх.Димитров да представи доказателства за отправено от него уведомление до носителите на авторските права на произведението на архитектурата, засегнато от проекта. След изясняване на тези обстоятелства, на 27.07.2016 г., КДП е образувала дисциплинарно производство срещу арх. Димитров за констатирани извършени от него дисциплинарни нарушения по чл. 32 от ЗКАИИП, за което той е надлежно уведомен с писмо изх. № 38/27.07.2016г., връчено му на 01.08.2016г. Депозиран е отговор от арх.Димитров на 15.08.2016 г., обсъден от комисията преди вземане на окончателно решение за предложение за налагане на дисциплинарните наказания № 12/23.08.2016 г. Решението е мотивирано с извършени нарушения на чл. 32 от ЗКАИИП –неспазване изискването за регистрация на договора за проектиране на процесния обект /нарушение по чл. 29, ал. 3 от ЗКАИИП, чл. 11, т. 8, чл. 12, т. 4 и чл. 59, ал. 1 от Устава на КАБ, и чл. 22, т. 8 от ПК на КАБ/, както и допуснато нарушаване на авторските права на носителите на такива за хотелски комплекс „Маринела" /нарушение по чл. 22, т. 6 от ПК на КАБ, чл. 15, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 17 от ЗАПСП, и чл. 24, ал. 1, т. 15 от ЗАПСП във вр. с § 2, т. 96 от ДР на ЗАПСП. С решението е предложено на административно-наказващия орган налагане на две дисциплинарни наказания за установените две нарушения, което предложение е изцяло възприето от УС в постановеното от него решение по т.3 на Протокол № 4 от 02.11.2016г.
От правна страна е прието, че оспореното решение е постановено от компетентния по смисъла на чл. 35, ал. 1 от ЗКАИИП орган - УС на КАБ,с квалифицирано мнозинство повече от половината от общия брой на членовете - 25 гласа "за" от общ състав от 39 членове. Изложени са мотиви за спазване изискването за мотивираност на адм. акт от фактическа и правна страна по смисъла на чл.59,ал.1 във вр. с ал.2,т.4 чл. 59 от АПК, вкл. с изричното възприемане от УС на мотивите, залегнали в решение № 12/23.08.2016 г. на КДП. Разгледано е възражението за налагане на наказанията извън преклузивните двумесечен и едногодишен срокове, като е прието, че КДП е уведомена за извършеното нарушение на 11.07.2016 г. от РК-Пловдив и производството е образувано в рамките на срока по чл. 33, ал. 3 ЗКАИИП – на 27.07.2016 г. Взето е предвид и спазването от КДП на срока по чл. 34, ал.3 ЗКАИИП, тъй като решението й е постановено на 23.08.2016г., както и произнасянето от дисциплинарно наказващият орган е в рамките на тримесечният срок по чл. 35, ал. 1 ЗКАИИП. По отношение на възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, поради проведено явно гласуване на УС, административният съд е приел, че това не съставлява нарушение от категорията на съществените, водещо до незаконосъобразност на процесното решение само на това основание. Прието е, че изискването за тайно гласуване е въведено не със закона, а в Устава на КАБ и то е в колизия със законовото задължение на подписване с особено мнение от гласувал против член на УС по ал.2,чл.35 ЗКАИИП. В конкретния случай, само един от членовете е гласувал „против“, поради което след прилагане на особеното му мнение като задължителен реквизит на процесното решение, става ясен вота на останалите членове, което обезмисля „тайното“ гласуване. Прието е също, че нарушението не е съществено, тъй като не са нарушени правата на арх.Димитров с оглед идентичният резултат, който би последвал и при тайно гласуване. Изложени са подробни мотиви и за материалната законосъобразност на решението в двете му части досежно безспорната установеност на допуснатите нарушения – не е спазена процедурата на регистриране на договора по чл.59 и сл. от Устава на КАБ във вр. със задължението по чл. 29, ал. 3 от ЗКАИИП, като преклузивният срок е изтекъл на 15.08.2016 г. Това обстоятелство не се оспорва и от арх.Димитров, дал обяснение, че е „пропуснал да регистрира договора“. По отношение на нарушението по т.2 от решението, не са представени доказателства, оборващи изводите на дисциплинарно-наказващият орган, който е съобразил тежестта на нарушението, общественият отзвук и сериозното накърняване престижа на професията. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че установяването на нарушение на авторски права по смисъла на чл. 22, т.6 от ПК, следва да бъде проведено в отделно исково производство, тъй като предмета на контрола за законосъобразност в административното производство е различен – дисциплинарно нарушение на нарушителя на авторското право. Съдът е приел, че решението на УС за налагане на второто дисциплинарно наказание е свързано с отговорността на архитекта, която той носи пред колегите си при неспазване или нарушение на морално-етичните норми, разписани в ПК, касаещи упражняване на дейността по начин, който да не допуска поведение, накърняващо или заобикалящо авторските права на друг колега, които са възникнали по отношение на произведение на архитектурата. Именно такова поведение е безспорно установено по отношение на арх.Димитров, което е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност, отделно от степента на нарушаване на чуждото авторско право. Изложени са подробни мотиви и за съответност на вида наказание на тежестта на нарушението.
Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно.
След цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото във връзка с наведените доводи и възражения на страните административният съд е извел правилен решаващ извод, че постановеното от УС на КАБ решение е законосъобразно и в двете оспорени части. Нерегистрирането на договора е установено по безспорен начин и съставлява формално нарушение, за което е наложено минималното наказание. Безспорно е установено и второто нарушение, което е с по-голяма тежест, тъй като засяга етичните правила в професията и рефлектира негативно в цялата гилдия.
Съгласно чл. 24 от ПК на КАБ, архитектът няма право да сключва договор за проектиране и авторски надзор, преди да уведоми писмено носителя на авторските права на същия проект или обект на архитектурата за новото възлагане. Той е длъжен да се информира от своя възложител за евентуални неуредени отношения по същия проект с друг архитект, и ако има такива, архитектът прави всичко необходимо и зависещо от него за уреждането на тези взаимоотношения. В случая безспорно е установено, че арх.Димитров е извършил проектиране за надстрояване на нискоетажното тяло на хотелски комплекс „Маринела", местност „Лозенец-1 част",гр. С., без да уведоми предварително носителите на авторски права, което съставлява неизпълнение на задължението по чл.24 от ПК и дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 32 от ЗКАИИП.Они и съответни на изяснената фактическа обстановка са изводите на административният съд, че като член на КАБ арх.Димитров е запознат с изискванията и задължението си да установи авторството върху хотелски комплекс „Маринела",за което е ноторно известно, че е произведение на починалият японски арх.Курокава. Установен е в процеса наследникът на архитект д-р. К, който след смъртта на автора до изтичане на срока за закрила на авторското право упражнява неговите авторски права по смисъла на чл. 17 от ЗАПСП. Отчетено е и обстоятелството, че в случая намира приложение и нормата на чл. 15, ал. 2 от ЗАПСП, което обаче не игнорира задължението на арх.Димитров за уведомяване, без значение кой е носителя на авторските права –физическото лице наследник или юридическото лице -организация по чл. 40 от ЗАПСП. Правилно е прието, че обема и същността на направените от арх. Димитров промени с проекта са съществени и нарушават същността на чуждото произведени, т. е. не се касае за изключителната хипотеза на чл. 24, ал. 1, т. 15 от ЗАПСП.Он е и извода, че в случая чуждото произведение на архитектурата е преработено с търговска цел, което сочи и на нарушение на имущественото авторско право по чл. 3, ал. 1, т. 6 и т. 8 от ЗАПСП.
Неоснователно се явява възражението по касационната жалба за постановяване на процесното решение извън преклузивните срокове за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание, тъй като предварителната проверка, която е извършена по сигнала е извън дисциплинарното производство, а обстоятелството, че на арх.Димитров е дадена възможност за отговор по сигнала сочи на зачитане на неговото право на защита преди образуване на производството, а не на дадени обяснения във вече образувано дисциплинарно производство. Освен това решението за образуване на дисциплинарното производство, взето на 27.07.2016г. е в двумесечният срок, считано от подаване на сигнала /01.06.2016г./, а КДП се е произнесла на 23.08.2016г., което сочи на изпълнение срока по чл. 34, ал.3 ЗКАИИП. В срока по чл. 35, ал. 1 ЗКАИИП се е произнесъл и УС на КАБ с процесното решение.
Доводите в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на процедурата при гласуване, са идентични с наведените в първата съдебна инстанция, чийто мотиви се споделят от настоящия състав - нарушението е не на законовата норма, а на изискването за тайно гласуване, залегнало в Устава на КАБ. Освен това задължението за писмено изразяване на особеното мнение, въведено с нормата на ал.2,чл.35 ЗКАИИП, действително обозначава персонално гласувалите членове на колективният орган /УС/, което сочи на липса на съществено нарушение, което да е основание за незаконосъобразност на процесното решение на това формално основание. В случая, само един от всички членове /общо 39 / на УС е гласувал „против“, което не може да обоснове съществено засягане правата на оспорващият.
Неоснователен е и доводът на касатора, че без надлежно заявена претенция от автора на арх. произведение, което е засегнато, не може да се ангажира отноворността на арх.Димитров, тъй като такова изискване не е въведено в закона. Дисциплинарната отговорност е безрезултатна и основанията на нейното ангажиране са изрично изброени в ЗКАИИП, като са обвързани с нарушение от страна на архитекта на вменените му задължения.Такива нарушения са безспорно установени по отношение на арх.Димитров, визирани по-горе, както по ЗКАИИП, така и по Устава и по ПК на КАБ.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила, като постановено при липса на визираните касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК, а касационната жалба – без уважение като неоснователна.
При този изход на делото, касаторът дължи своевременно поисканите от ответника и реално установени със списък по чл.80 ГПК разноски в размер на 2400лв.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1134/22.02.2018 г., постановено по адм. дело № 692/2017 г. по описа на Административен съд - София град.
ОСЪЖДА З.Д от [населено място] да заплати на Камарата на архитектите в България сумата от 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лева, разноски . РЕШЕНИЕТО е окончателно.