Производство по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Брама" ООД – гр. Г., чрез пълномощници адв.. С и Станев, срещу Решение № 284/29.06.2018 г., постановено по адм. дело № 268/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т (АСВТ), в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-04000416003794-091-001/21.12.2016г. на ТД на НАП В. Т, потвърден с Решение № 76/27.03.2017г. на директора на Дирекция „ОДОП” В. Т, в частта му, с която за данъчни периоди от 01.08.2013г. до 31.10.2013г. е начислен ДДС в размер на 6 282,81лв. по фактура №2631/16.10.2013г. с получател GJ Intertrading Gmbh и е отказано право на данъчен кредит в размер на 3 738.52 лв. по фактура № 4000000086/ 16.10.2013г. с издател „Б. О. Б“ЕООД с предмет посредническа услуга, в резултат на което е установен ДДС за довнасяне и са определени лихви за просрочие.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е неправилно. Необосновано съдът потвърдил отказа на право на приспадане по фактура № 4000000086/ 16.10.2013г. с издател „Б. О. Б“ЕООД с предмет посредническа услуга поради недоказване на реалността на доставката. Невярно е приетото от съда, че ответникът оспорил договора между ревизираното дружество и „Чех–Й. Новосад“ООД. Изпълнението на договора било доказано убедително, а съдът без основание не кредитирал показанията на свиделя Гасеров относно личното участие на свидетеля в посредничеството между РЛ и „Чех–Й. Новосад“ООД.Нно съдът приел и че предметът на услугата не конкретизиран, както и че за същата доставка със съдебно решение било признато претендираното право на приспадане.

Касаторът оспорва решението и в частта му относно отказа за признаване на вътреобщностна доставка/ВОД/ по фактура №2631/16.10.2013г. с получател GJ Intertrading Gmbh. При повторната ревизия получателят на стоката е представил нотариално заверена декларация, с която е потвърдил полечаването на стоката, затова необосновано съдът приел, че получаването на стоката не е доказано. Без правно значение, при това, са недостатъците на представените превозни документи, щом законът не изисква кумулативното представяне на писмено потвърждение и транспортен документ. Отделно от това транспортните документи не страдали и от недостатъци.

Претендира се отмяна на решението в посочената част и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да се отмени в тази част. Претендират се разноски по делото за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" – В. Т, чрез процесуален представител, оспорва жалбата в писмен отговор.Иска оставяне в сила на решението в обжалваната му част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 929,16лв. за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като

Обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Делото пред АС е образувано по жалба на „БРАМА“ ООД гр. Г. против Ревизионен акт № Р-04000416003794-091-001/21.12.2016г. на ТД на НАП В. Т, потвърден с Решение № 76/27.03.2017г. на директора на Дирекция „ОДОП” В. Т, с който за данъчни периоди от 01.08.2013г. до 31.10.2013г. е начислен ДДС в размер на 59 515.04лв. и е отказано право на данъчен кредит в размер на 3838.91 лв., в резултат на което е установен ДДС за довнасяне в размер на 63 353,95лв. и са определени лихви за просрочие в размер 20056.57лв.

С Решение № 284/29.06.2018 г., постановено по адм. дело № 268/2017 г. Административният съд е отменил ревизионния акт в частта му, потвърдена с Решение № 76/27.03.2017г. на директора на Дирекция „ОДОП” В. Т, с която по 3 бр. фактури, издадени от „ЕМ БИ Габрово“ ЕООД, за данъчни периоди м. 08, м. 09 и м.10/2013г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 100.67лв. и на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС относно непризнати ВОД е начислен ДДС в общ размер на 35689.39лв. и са определени съответни лихви за просрочие и е отхвърлил жалбата на касатора в останалата част.

Предмет на настоящото производство е правилността на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която

е отхвърлена жалбата против РА, в частта му, с която е начислен ДДС в размер на 6 282,81лв. по фактура №2631/16.10.2013г. с получател GJ Intertrading Gmbh и е отказано право на данъчен кредит в размер на 3 738.52 лв. по фактура № 4000000086/ 16.10.2013г. с издател „Б. О. Б“ЕООД с предмет посредническа услуга. В останалата му част решението на АС е влязло в сила.

1.Относно отказано право на данъчен кредит в размер на 3 738.52 лв. по фактура № 4000000086/ 16.10.2013г. с издател „Б. О. Б“ЕООД с предмет посредническа услуга.

Относно фактурата с предмет „Комисионна по договор от 15.08.2013 г. и рекапитулация към него от 30.09.2013 г." от жалбоподателя и от доставчика са представени копия на фактурата, Договор за посредничество от 15.08.2013 г. и Рекапитулация от 30.09.2013 г. към него. Договорът за посредничество от 15.08.2013 г. е сключен между „Брама" ООД, като възложител и „Б. О. Б" ЕООД, като изпълнител и е с предмет - посредническа дейност между възложителя и трети лица. За изпълнение на договора е представена рекапитулация от 30.09.2013 г., подписана от „Брама" ООД и от „Б. О. Б" ЕООД и документ за плащане по фактурата.

Обосновано първоинстанционния съд е приел, че не е доказана реалността на посредническата услуга като условие, без което не може да се признае право на приспадне на ДДС по фактурата.

Върховният административен съд многократно се е произнасял, че за да се приеме за доказана такава реалност е необходимо да е доказан резултат от конкретна дейност на посредника. Само от сключване на договор между РЛ и „Чех – Й. Новосад" ООД не е достатъчно да се приеме, че това е станало именно с посредничеството на доставчика. Обосновано административният съд е приел, че свидетелските показания на представляващия доставчика И.Г не установяват достоверността на датата на представения с жалбата до съда договор за изработка между „Чех – Й. Новосад" ООД и РЛ от 28.08.2013г., за да се приеме, че този договор е сключен именно с посредничеството на доставчика.

В ревизионното призводство е представен договор от м.10.2010г. между РЛ и „Чех-Й. Новосад" ООД и този договор е сключен след като с рекапитулацията от 30.09.2013 г. „Брама" ООД е приело за извършена посредническата услуга от „Б. О. Б" ЕООД. В представената рекапитулация от 30.09.2013 г. е посочено, че същата се съставя във връзка с подписан договор между „Брама" ООД и „Чех-Й. Новосад" ООД от 28.08.2013 г., какъвто договор е представен от ревизираното лице, приложен към жалбата срещу процесния ревизионен акт. Обосновано административният съд е приел, че свидетелските показания на представляващия доставчика И.Г не установяват достоверността на датата на представения с жалбата до съда договор за изработка между „Чех – Й. Новосад" ООД и РЛ от 28.08.2013г. Дори да се приеме сключването на такъв договор и изпълнението му, това не доказва участието на доставчика при сключването на договора между РЛ и „Чех – Й. Новосад" ООД.

От значение е и изтъкнатото от съда обстоятелство, че няма никаква конкретизация какъв точно е предметът на посредническата услуга. Този предмет не може да се установи нито от договора за посредничество, нито от рекапитулацията, нито от свидетелските показания на свидетеля Гасеров. При това плащането по фактурата не е достатъчно, за да се приеме, че сделката е реално осъществена поради принципа, че с ДДС се облагат сделките, а не плащанията.

Обратно на поддържаното в касационната жалба с Решение №4146 от 30.03.2018г. по адм. д.№ 8597/2017г. на Върховния административен съд, в частта му по съществото на идентичен спор между същите страни, е прието, че реалността на посредническата услуга не е доказана поради липсата на конкретизацията й както в договора, така и в рекапитулацията.

В тази част съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила.

2.Относно начислен ДДС в размер на 6 282,81лв. по фактура №2631/16.10.2013г. с получател GJ Intertrading Gmbh.

Жалбоподателят е представил копия на следните документи: фактура № 2631/16.10.2013 г., инвойс № 515/16.10.2013 г., банково извлечение от 15.10.2013 г., стокова разписка с номер и дата на фактурата - № 2631/16.10.2013 г., изходяща кантарна бележка 800/25.10.2013 г., приемо-предавателен протокол към кантарна бележка № 800 от 25.10.2013 г., ЧМР от 25.10.2013 г. с посочени превозвач ЕТ „Годиап-Г.Г", МПС [рег. № на МПС]/[рег. № на МПС] и разтоварен пункт О. С, документи за шофьора Г.Г, Договор за наем на автомобил между „Димаго" ООД и ЕТ „Годиап-Г.Г".

Установено е, че в кл.24 на ЧМР /стоките получени/ са поставени подпис и печат на дружество в Словакия. В представените инвойси е отбелязано условие на доставката (Condition of delvery) FCA (Free Carrier) - Франко превозвача (уговорено място). Констатирано е също, че от страна на жалбоподателя не е представен договор за покупко-продажба, сключен с "GJ Intertrading" GmbH, в който да е посочена клауза, че ще се използва режим FCA. За получател на стоките по фактурите, инвойсите и ЧМР-та е вписано австрийското дружество "GJ Intertrading" GmbH, но като разтоварен пункт е посочено „SK 93028 Okos SK 2023349614". В писменото си обяснение жалбоподателят е посочил, че според представените заявки купувачът е пожелал стоките да бъдат доставени в гр. О., Словакия на SOVEREIGN SLOVAKIA s.r.o., което е логистичен център, като за получаването им там е представил потвърждения от същия логистичен център. По отношение на това от къде са преминали камионите на превозвачите е посочено, че данни за това следва да се изискат от превозвачите, Агенция „Митници" и Агенция „Пътна инфраструктура".

При извършената насрещна проверка на посочения в ЧМР превозвач ЕТ „Годиап – Г.Г", завършила с ПИНП № П-03001815018843-141-001/10.02.2015 г., същият е посочил в писмено обяснение, че не е извършил международен транспорт, както и че не разполага с МПС с peг. номер [рег. № на МПС]/[рег. № на МПС], посочено във връченото му ИПДПОЗЛ. При втората насрещна проверка на същото лице, завършила с ПИНП № П-03001515018624-141-002/26.02.2015 г. са представени други писмени обяснения саморъчно написани. В едното, представено на 11.02.2015 г., е посочено, че не е извършван международен транспорт за периода 01.01.2013г.- 31.10.2013 г. с изпращач „Брама" ООД, че ЕТ „Годиап-Г.Г." не разполага с лиценз за международен транспорт, както и не извършва търговска дейност.

Представено е писмено обяснение, в което Г.Г е посочил, че е извършил транспорта, като работник в „Димаго 1" ООД и това му бил първият курс, както и че по невнимание е подал ЧМР на ЕТ „Годиап-Г.Г".

Поради противоречията в писмените обяснения, органите по приходите и съдът са приели, че фактурираната ВОД с фактура № 2631/16.10.2013 г. от „Брама" ООД не е реално осъществена, поради липсата на годни доказателства за това.

Съдът с основание е приел, че в представената ЧМР се съдържат неверни данни за превозвач, поради което основателно документът не е кредитиран от органите по приходите. Взел е предвид, че по данни на информационната система на НАП Г.Г не е бил в трудово-правни отношения с „Димаго 1" ООД с ЕИК 200411651 през м. 10.2013 г., когато се твърди, че е извършен транспортът. Установено е, че с това дружество Г.Г е бил в трудово-правни отношения в по-късен период, а именно м. 01 и 02.2014 г.

Шофьорът Г.Г не е бил разпитван като свидетел, въпреки че три пъти е бил призоваван, но поради обстоятелството, че работи в чужбина. Установено е, с приетата съдебно-графологична експертиза, че неговият подпис се намира на ЧМР към процесната фактура, макар този подпис да е ангажирал превозвача ЕТ „Годиап-Г.Г", който реално не е извършил транспорта, съгласно дадените в ревизионното производство обяснения.

В същото време съдът, без никакви мотиви, не е кредитирал свидетелските показания на А.Ц - управител на [Фирма 5], който е потвърдил дадените от него писмени обяснения в хода на ревизията /стр.5 от папка №2 на приложението/, че транспортът на стоките е извършен с камион на [Фирма 5] от името на [Фирма 5], но че шофьорът Георгиев погрешка върху международната товарителница е поставил печат на личната си фирма ЕТ „ГОДИАП – Г.Г".

При това косвено потвърждение на извършването на превоза до територията на друга държава членка с конкретно транспортно средство, за което е установено преминаването му през ГКПП на съответната дата и с конкретен шофьор, основателно е касационното оплакване, че съдът не обсъдил изобщо представеното в ревизионното производство писмено потвърждение от получателя на стоката /стр.3 и 4 от папка №2 на приложението/. Впрочем, това доказателство не е било обсъдено и от решаващия орган в мотивите на решението, потвърждаващо РА по административен ред.

Съгласно чл.45, т.2, б.“а“ от Правилник за прилагане на ЗДДС за доказване на вътреобщностния характер на доставката следва да се представят документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Представената декларация от представляващия фирмата на получателя съдържа всички изисквани реквизити, както и заявление, че транспортът на стоката е за сметка на получателя. Преценен като частен свидетелстващ документ, в съвкупност с данните за извършването на превоза от шофьора Георгиев, този документ доказва получаването на стоката и транспортирането й до територията на друга държава-членка.

Предвид изложеното, съдебното решени, в тази част, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон подлежи на отмяна и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, вместо него, в тази част, следва да се постанови ново по същество, с което РА бъде отменен.

При този изход на процеса, Дирекция „ОДОП“ следва да заплати на ревизираното лице деловодни разноски по компенсация за настоящата инстанция в размер на 1 404,93лв.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 и чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 284/29.06.2018 г., постановено по адм. дело № 268/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т (АСВТ), в частта му, с която е отхвърлена жалбата на "Брама" ООД – гр. Г., против Ревизионен акт № Р-04000416003794-091-001/21.12.2016г. на ТД на НАП В. Т, потвърден с Решение № 76/27.03.2017г. на директора на Дирекция „ОДОП” В. Т, в частта му, с която за данъчни периоди от 01.08.2013г. до 31.10.2013г. е начислен ДДС в размер на 6 282,81лв. по фактура №2631/16.10.2013г. с получател GJ Intertrading Gmbh и са установени съответни лихви и в съответната част за разноските като вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ по жалба на "Брама" ООД – гр. Г., Ревизионен акт № Р-04000416003794-091-001/21.12.2016г. на ТД на НАП В. Т, потвърден с Решение № 76/27.03.2017г. на директора на Дирекция „ОДОП” В. Т, в частта му, с която за данъчни периоди от 01.08.2013г. до 31.10.2013г. е начислен ДДС в размер на 6 282,81лв. по фактура №2631/16.10.2013г. с получател GJ Intertrading Gmbh и са установени съответни лихви.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 284/29.06.2018 г., постановено по адм. дело № 268/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ В.То да заплати на „Брама“ООД–гр. Г., ул.“Индустриална“№41, представлявано от Л.Я и М.П, заедно и поотделно, деловодни разноски по компенсация за настоящата инстанция в размер на 1 404,93лв.

Решението не подлежи на обжалване.