Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на С.П от [населено място] против решение № 211/15.05.2018 г., постановено по адм. дело № 221/2018 г. по описа на Административен съд - В. Т. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици.

Ответникът - началник на Районно управление - П. Т при ОДМВР - В. Т не ангажира становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу Заповед за прилагане на принудителни административни мерки /ПАМ/ №15-0319-000153/18.07.2015г.,издадена от началника на РУ на МВР – П. Т,с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, поради отказ за извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство и да бъде взета кръвна проба, след ПТС с мотоциклет „Д. Ма“ с рег. [рег. номер на МПС], Прието е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 и заповед № ЯЗ-3007/05.09.2012г. на директора на ОД но МВР – В.Т.С са изискванията по чл. 59, ал. 2, т.4 АПК, като заповедта е издадена след изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая и е надлежно връчена на адресата по чл. 61, ал. 1...