Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба, подадена от А.С от [населено място], обл. [област], против решение № 1305 от 12.06.2018 г., постановено по АХД № 72 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-15-267 / 13.12.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив.

Изложените подробни съображения за необоснованост и неправилно прилагане на административнопроцесуални правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 2153-15-267 от 13.12.2017 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. П., потвърждаващо разпореждане № [номер] / прот. № 2140-15-598 от 31.10.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на А.С е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО поради неизпълнение на условията за придобит осигурителен стаж от втора категория с продължителност 15 години и сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Пловдивският административен съд е обосновал извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Изводите на съда произтичат от...