Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на община М. срещу решение 38/ 25.04.2018 година на Административен съд гр. В. адм. д. № 289/2017 година, с което съдът е отхвърлил жалбата й срещу решение № РД – 02 – 36-1326/12.12.2017 година на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 година“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройство (РУО), с което на основание чл. 64, ал.1 от Закон за управление на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е отказана верификация на разходи в размер на 76 785, 28 лева, представляващи остойностено евентуално финансово влияние на регистриран сигнал № 174 за съотносимите разходи включени в искане за плащане, както и е отказана верификация на разходи в размер на 106 025,51 лева, представляващи остойностено евентуално финансово влияние на регистриран сигнал № 194 за съотносимите разходи, включени в искане за плащане. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че сигнал за нередност № 174 частично е прекратен, а наложената финансова корекция е в размер на 5% от верифицираните разходи по конкретно посочените договори. В тази насока, отказаното плащане на стойност над тези 5% се явявало незаконосъобразно и без основание. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и пререшаване на спора по същество. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба, заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 година“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройствоq прави възражение за неоснователност. Твърди, че предвид нормата на чл. 64, ал.1 от Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ при отпочнала процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, но същият може да бъде включен в следващо искане за плащане. При приключила процедура по нередността с волеизявление на ръководителя на УО за неналагане на финансова корекция, разходът при заявено искане за следващо плащане, подлежал на процедура по верфикация, което обосновавало извод за липса на окончателност. Тъй като отказът за изплащане на посочените суми на изписаното правно основание бил основан на регистриран сигнал за нередност, претендираната за плащане сума законосъобразно не била изплатена. Наложената финансова корекция в размер на 5% не обосновавала обратен извод предвид факта, че решението за налагането й било предмет на контрол за законосъобразност по адм. д. № 60/2018 година по описа на Административен съд гр. В., поради което и не било стабилен административен акт. Прави искане за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, при следните изводи от правна страна:

Производството пред Административен съд гр. В. е на основание чл.27, ал.1 от Закон за управление на средствата от Eвропейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по жалба на община М., ЕИК 000320872, представлявана от Кмета на общината З.Ж против Решение № РД-02-36-1326 от 12.12.2017 г. на заместник-министър и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж ” 2014-2020 Д.Н, представляващо произнасяне по искане за верификация на суми по постъпило междинно искане за плащане /№3/, с което на основание чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ е отказана верификация на разходи в размер на 76 785,28 лева, представляващи остойностено евентуално финансово влияние на регистриран сигнал № 174 за съотносимите разходи включени в искането и е отказана верификация на разходи в размер на 106 025,51 лева, представляващи остойностено евентуално финансово влияние на регистриран сигнал № 194 за съотносимите разходи включени в искането.

Въз основа на анализ на събраните относими и допустими доказателствени средства, първоинстанционният съд е установил съответстваща им фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция:

Страните не спорят, че на 21.11.2016 г. между МРРБ, Управляващ орган по Оперативна програма „Региони в растеж” – Главна дирекция „Градско и регионално развитие”, от една страна и община М., от друга страна, е сключен административен договор № от ИСУН - BG16RFOP001-1.026-0002-С01 с наименование „Обновяване на паркове, зелени пространства и улици“, на стойност 6 289 510,63 лева, от които 576000 лева, собствен принос на бенефициера и с продължителност на проекта 29 месеца (договорът е приложен на л. 141 по адм. д. № 289/2017 година на АС гр. В.).

Във връзка с направено от жалбоподателя III-то искане за междинно плащане, с отчетен период 21.11.2016г.-18.09.2017г., при ответника е направена проверка по представена документация, в резултат на която е установено, че искането за плащане е по договори с изпълнители, по които е стартирала процедура по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ.

По сигнал за нередност № 174 процедурата е стартирала с писмо изх. № 99-00-6-1368(2)/05.12.2017 година. При първоначалния анализ на посочените в сигнала нарушения, УО на ОПРР е отчел естеството и сериозността на нарушенията, като е определил евентуален размер на финансовата корекция в размер на 10% от съотносимите допустими разходи по посочените договори с изпълнители.

По сигнал за нередност № 194 процедурата е стартирана с писмо изх. № 99-00-6-1476(2)/07.12.2017 година. При първоначалния анализ на посочените в сигнала нарушения, УО на ОПРР е отчел естеството и сериозността на нарушенията, като е определил евентуален размер на финансовата корекция в размер на 10% от съотносимите допустими разходи по посочените договори с изпълнители.

Предвид това, с обжалваното Решение № РД-02-36-1326 от 12.12.2017 г. заместник-министърът и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж ” 2014-2020 година на основание чл.64, ал.1 от ЗУСЕСИФ е отказал верификация на разходи в размер на 76 785,28 лева, представляващи остойностено евентуално финансово влияние на регистриран сигнал № 174 за съотносими разходи включени в искането и е отказал верификация на разходи в размер на 106 025,51 лева, представляващи остойностено евентуално финансово влияние на регистриран сигнал № 194 за съотносими разходи включени в искането.

В решението в десет пункта са изписани конкретните размери на претендираните за плащане суми, както и договорите с изпълнители, по които са направени, сумите по които на посоченото основание /поради съмнение за нередност/ няма да бъдат верифицирани на основание чл. 64, ал.1 ЗУСЕСИФ. Пункт от първи до втори включват искане за плащане по договор - BG161RFOP001-1.026-0002-S-01/15.05.2017 година с изпълнител ДЗЗД „Д. И“, като отказът за плащане е на основание сигнал за нередност № 174. Пункт от трети до четвърти включват искане за плащане по договор - BG161RFOP001-1.026-0002-S-02/15.05.2017 година с изпълнител ДЗЗД „Д. И“, като отказът за плащане е на основание сигнал за нередност № 174. Пункт от пети до шести включват искане за плащане по договор - BG161RFOP001-1.026-0002-S-03/12.06.2017 година с изпълнител ДЗЗД „Огоста 2017“, като отказът за плащане е на основание сигнал за нередност № 194. Пункт от седми до осми включват искане за плащане по договор - BG161RFOP001-1.026-0002-S-04/21.06.2017 година с изпълнител „Пътинженеринг-М“ АД, като отказът за плащане е на основание сигнал за нередност № 194. Пункт от девети до десети включват искане за плащане по договор - BG161RFOP001-1.026-0002-S-05/03.07.2017 година с изпълнител И. Т ЕООД, като отказът за плащане е на основание сигнал за нередност № 194.

В решението изрично е посочено че при първоначалния анализ на посочените в сигналите нарушения УО на ОПРР е отчел естеството и сериозността на нарушенията и е определил евентуален размер на финансовата корекция в размер на 10% от съотносимите разходи. Посочено е също така, че след приключване на процедурата по администриране на сигналите за нередност и в случай на отпадане или промяна размера на финансовата корекция, неверифицираните в тази връзка суми следва да бъдат включени в пълнота в следващо искане за плащане.

Видно от представеното по делото извлечение от регистъра на сигналите за нередност в УО /л. 181 по адм. д. № 289/2017 година по описа на АС гр. В./, на 08.11.2017г. е регистриран сигнал за нередност № 174 с обект на сигнала публично състезание с предмет: проектиране, упражняване на авторски надзор и изпълнение на СМР и описание на нарушението – ограничително условие - нарушение на чл.2 от ЗОП, а на 24.11.2017г. е регистриран сигнал за нередност № 194 с обект на сигнала: паркоустрояване и благоустрояване в два парка и ремонт на улица и описание на нарушението – ограничително условие - нарушение на чл.67, ал.1 от ЗОП. Във връзка с регистрираните сигнали за нередност жалбоподателят с писма изх.№ 99-00-6-1368 от 05.12.2017г. /л. 63 по адм. д. № 28982017 година по описа на АС гр. В./ и изх.№ 99-00-6-1476 от 07.12.2017г. /л. 48 по адм. д. № 28982017 година по описа на АС гр. В./ е уведомен за стартиралите процедури по чл.73 от ЗУСЕСИФ /съответно за сигнал за нередност № 174 и № 194/, като в писмата подробно са разгледани нередностите, визираните нарушения и становището на УО, в т. ч. и предвидения размер на финансовите корекции. Сигнал за нередност № 174 е за нередности в процедури, приключили с договор - BG161RFOP001-1.026-0002-S-01/15.05.2017 година с изпълнител ДЗЗД „Д. И“, както и с договор № BG161RFOP001-1.026-0002-S-02/15.05.2017 година с изпълнител ДЗЗД „Д. И“. Сигнал за нередност № 194 е за нередности в процедури, приключили с договор BG161RFOP001-1.026-0002-S-03/12.06.2017 година с изпълнител ДЗЗД „Огоста 2017“, договор - BG161RFOP001-1.026-0002-S-04/21.06.2017 година с изпълнител „Пътинженеринг-М“ АД, договор - BG161RFOP001-1.026-0002-S-05/03.07.2017 година с изпълнител И. Т ЕООД.

Първоинстанционният съд е приел като доказателство по делото Решение № РД-02-36-194 от 02.03.2018г. на заместник-министъра и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж ” 2014-2020 Д.Н, с което е приключен сигнал за нередност рег.№ 174. Решенвието е на л. 223 по по адм. д. № 28982017 година по описа на АС гр. В., като видно от същото, на община М. е определена финансова корекция в размер на 5% от разходите върху договори с №№ BG161RFOP001-1.026-0002-S-01/15.05.2017 година с изпълнител ДЗЗД „Д. И“, както и договор № BG161RFOP001-1.026-0002-S-02/15.05.2017 година с изпълнител ДЗЗД „Д. И“, като сигналът за нередност е частично прекратен. Страните не спорят, че решението за определяне на ФК е оспорено по съдебен ред, като по жалбата на община М. е образувано адм. д. № 60/2018 година по описа на Административен съд гр. В..

Към административната преписка са представени заповеди на министъра на МРРБ, административния договор, сключен между страните, съдебни удостоверения отнасящи се конкретни елементи от констатираните сигнали за нередност и възражения на жалбоподателя по двата сигнала.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил изводи от правна страна при правилно приложение на материалния закон:

Според касационната инстанция, правилното решаване на спора изисква на първо място да се установи характера на оспорвания пред първоинстанционния съд акт, както и приложимата правна рамка, регламентиращи създадените между страните правоотношения:

На 22.12.2015 г. в Държавен вестник, бр. 101, е обнародван Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Законът влиза в сила на 26.12.2015 г. Създаденият със ЗУСЕСИФ преходен режим подчинява на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от посочения закон всички актове на ръководителя на управляващия орган за определяне по основание и размер на финансова корекция за нередности със средства от Европейските структурни и инвестиционния фондове по програмите включени в Споразумението за партньорство, които са издадени след влизане на закона в сила, независимо кога е започнала процедурата по установяване на нарушението и налагането на финансовата корекция, както и тези актове, които са издадени преди влизане на закона в сила, срещу които е имало подадени в административния съд жалби, съдебното производство по разглеждането на които, към датата на влизане на закона в сила, не е прекратено. Съгласно чл. 1, ал.2 ЗУСЕСИФ, средствата от ЕСИФ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Р. Б. За средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. А чл. 3, ал.2 от същия н. а. посочва, че средствата от ЕСИФ се предоставят по програмите, включени в Споразумението за партньорство, след тяхното одобряване от Европейската комисия. Приложеният по делото административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е сключен между страните на 21.11.2016 година /след влизане на ЗУСЕСИФ в сила/, касае Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 година“, основните средства за финансиране на която се предоставят от Европейския фонд за регионално развитие. Посочените факти във връзка с изписаните правни норми обосновават извод за приложение на ЗУСЕСИФ, като нормативен акт на национално ниво, регламентиращ правната рамка на правоотношенията между страните по договора за безвъзмездна финансова помощ /БФП/.

При изпълнение на посочения договор за БФП община М. е разходвала средства по проекта, изписан в договора, чието възстановяване може да иска от ръководителя на управляващия орган по програмата в сроковете и при условията, заложени както в ЗУСЕСИФ, така и относимите подзаконови нормативни актове по прилагането му, така и насоките за кандидатстване по програмата.

В изпълнение на това свое право/задължение, община М. на 18.09.2017 година е направила искане за междинно плащане № 3 по административен договор № от ИСУН - BG16RFOP001-1.026-0002-С01 с наименование „Обновяване на паркове, зелени пространства и улици“, като искането е придружено от междинен технически и междинен финансов отчет.

Входираното при РУО искане за плащане по програмата, стартира при ръководителя на УО проверка за допустимост на претендираните за плащане средства по проекта.

Разходите се верифицират въз основа на документите /чл. 60, ал.3 ЗУСЕСИФ/, представени от бенефициера с всяко искане за плащане, чрез извършване на управленски проверки. Управленските проверки за верифициране на разходите включват: 1. документална проверка на всяко искане за плащане, подадено от бенефициера, включително и на придружаващата го документация; 2. проверки на място на бенефициерите, включително на мястото на изпълнение на проекта, финансови посредници или крайни получатели, партньори на бенефициера, когато това е приложимо, по преценка на управляващия орган, с изключение на финансови инструменти, изпълнявани по реда на чл. 39 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

В конкретната процедура е извършена документална проверка, констатациите по която не се спорят между страните: Направено е искане за плащане по договори с изпълнители, по отношение на които са регистрирани два сигнала за нередност с №№ 174 и 194.

Верификацията, с оглед на чл. 62, ал. 1 ЗУСЕСИФ, е проверка на допустимостта на разходите, направени в изпълнение на административния договор за предоставяне на БФП; чл. 65 от Регламент № 1303/2013г. ЗУСЕСИФ не въвежда изискване за форма на акта, нито в хипотеза на верификация, нито в хипотеза на отказ за верификация. Приложение намират общите разпоредби на АПК предвид публичния характер на правоотношението и прякото и непосредствено засягане на бенефициера, направил искането за плащане по проекта, от отказа за верифициране на заявените суми.

Националните правила за допустимост на разходите са заложени в чл. 57 ЗУСЕСИФ общо за всички програми; ПМС № 189 от 28.04.2016г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ за програмен период 2014 – 2020. С постановлението се определят общите национални правила за допустимост на разходите по програмите чрез конкретизиране на условията за допустимост и/или недопустимост на определена категория разходи. Постановлението се приема на основание чл. 59, ал.1 ЗУСЕСИФ и отменя ПМС № 119/2014г. за приемане на национални правила за допустимост на разходите по ОП, съфинансирани от ЕФРР, ЕСФ, КФ на ЕС и от ЕФМДР за финансовата рамка 2014 – 2020г. С НАРЕДБА № Н-3 от 8.07.2016 г. се определят правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество /Издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г./. Съгласно чл. 59 ЗУСЕСИФ, доколкото със закон не е предвидено друго за програма по чл. 3, ал. 2, конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период се определят с нормативен акт на Министерския съвет. За всяка процедура по програма по чл. 3, ал. 2 се определят: 1. допустимите категории разходи и максималните размери на разходите, ако има такива; 2. методът, приложим за определянето на разходите, и условията за изплащане на безвъзмездната финансова помощ и възстановимата помощ, когато за тях се прилагат формите по чл. 55, ал. 1, т. 2 – 4; 3. при проекти, които генерират приходи – методът, по който нетните приходи се приспадат от разходите за проекта; 4. специфичните условия, на които да отговорят разходите, за да се третират като допустими, включително условията, при които проектът се смята за осъществен извън програмния район. Правилата на приетата въз основа на чл. 59, ал.1 ЗУСЕСИФ Наредба № Н – 3 се прилагат както за: 1. оперативните програми, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд (КФ) на Европейския съюз (ЕС); така и за 2. програмите за трансгранично сътрудничество по външните граници на ЕС, които са програмите между Р. Б – Р. С, Р. Б – Р. Т, и Р. Б – Б. Ю република Македония.

Категорична е пректиката на ВАС в насока, че актът, в частта, с която се отказва верификация на разход е индивидуален административен, независимо от факта, че в Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове не е посочен изрично като такъв и не е посочено изрично, че подлежи на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Фактът, че с друг акт на същия орган се определя финансова корекция по никакъв начин не променя този извод. Обстоятелството, че верификацията и финансовата корекция са два различни способа за гарантиране на законосъобразното разходване на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове по никакъв начин не преклудира възможността органът да се произнесе чрез актове използвайки и двата способа.

Както съдът по-горе посочи, органът прави проверка за допустимост на заявения за плащане разход, като нормата на чл. 64, ал.1 ЗУСЕСИФ позволява на самостоятелно основание, сума, за която възникне съмнение и бъде образувана проверка за нередност, да не бъде верифицирана. Това, че за същата сума може да не се наложи финансова корекция или наложената такава може да бъде отменена по съдебен ред, не променя този извод. Отказът за верификация е на основание проверка за нередност и не е обвързан от резултата от същата. Възможността за следващо искане за изплащане на същата сума предвид изхода от производството по регистрираната нередност, е въпрос на последваща проверка в друга процедура.

Предвид гореизложеното, както и като съобрази изводите от правна страна на първоинстанционния съд, касационната инстанция приема за безспорно установена следната правна обстановка:

Процесното решение представлява отказ за верификация на заявена за плащане сума с правно основание чл. 64, ал.1 ЗУСЕСИФ: Същото е издадено от компетентен административен орган. В настоящия случай договарящ орган по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „РР“ е МРРБ, в качеството на Управляващ орган на ОП „РР“, представлявано от ръководителя на УО на ОП РР. Оспореният акт е подписан от заместник - министър Д.Н - изпълняваща длъжността ръководител на УО на ОП РР, съгласно Заповед № РД 02-36-902 от 25.08.2017 г. на Министъра на МРРБ, на която са възложени правомощията да извършва плащанията по сключените договори.

Оспореното решение е издадено в законоустановената писмена форма, подробно е мотивирано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на производствените правила и на приложимото материално право.

В съответствие с приложимото право са изводите на първоинстанционния съд в насока различния характер на двата правни института, а именно: верификация и финансова корекция. Верифицирането на извършените от бенефициента разходи по изпълнение на проекта се изразява в извършването на проверка досежно допустимостта на извършените разходи и по естеството си не предполага наличието на нередност, в т. ч. не е елемент от процедурата по определяне на финансова корекция при установяването на такава. От своя страна пък финансовата корекция не е основание за отказ от верификация, а основание за намаляване на размера на вече верифицираните разходи.

Правилен също е извода на първоинстанционния съд в насока, че дори и процедурите да се развиват успоредно, същите са две отделни процедури - по верифициране на разходите и по налагане на финансови корекции, като всяка една от тях приключва с издаването на съответни административни актове, при спазването на определени материалноправни и процесуалноправни разпоредби и всеки един от постановените актове подлежи на самостоятелно оспорване.

В случая отказа за верификация е на основание чл. 64, ал.1 ЗУСЕСИФ.

В действителност, решението за отказ за верификация, в случаите на започната процедура по администриране на нередност /каквато е една от хипотезите на чл. 64, ал.1 ЗУСЕСИФ/ има за цел да ограничи верифициране на разходи, представляващи евентуалното финансово отражение на наложена финансова корекция, като отказаният за верифициране разход може да бъде включен в следващото искане за плащане /което е и указано в процесното решение/. Именно в производството по чл.73 от ЗУСЕСИФ законодателят е дал възможност на бенефициера в определен срок да предостави писмени възражения относно констатациите по нарушението, определено като нередност, както и да се защитава срещу фактите и правната квалификация в частта досежно нередността и определената за нея финансова корекция.

В конкретната хипотеза, при акт с правна квалификация чл. 64, ал.1 ЗУСЕСИФ, релевантни елементи в хода на осъществения контрол за материална законосъобразност на акта са: - входирано от бенефициера искане до РУО за верифициране/плащане на средства по договор за предоставяне на БФП; - наличието на регистриран сигнал за нередност, представляваща нарушение по договора, по който е направено искане за възстановяване на средствата. Двата елемента от фактическия състав обосновават извод за компетентност на РУО да откаже на основание чл. 64, ал.1 ЗУСЕСИФ верификация на разхода по този договор поради започнала процедура по администриране на нередност.

Посочената разпоредба се явява императивна и административният орган при наличие на сигнал за нередност следва при условията на обвързана компетентост да откаже верификация на съответния разход, като след приключване на процедурата по администриране на нередността /и в зависимост от изхода й/ неверифицираният разход може да бъде включен в следващо искане за плащане.

В съответствие с приложимото материално право е изводът на първоинстанционния съд, че именно в изпълнение на посочената обвързана компетентност административният орган е отказал верификация на разходи, представляващи остойностено евентуално финансово влияние на регистрираните сигнали, в случая 10% от съотносимите допустими разходи по изброените засегнати договори с посочени изпълнители, като окончателният размер на корекцията в действителност се определя с приключване на сигнала за нередност.

Касационната инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд за ирелевантност за настоящото производство на приетото като доказателство по делото решение № РД-02-36-194 от 02.03.2018г. на заместник-министъра и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж ” 2014-2020 Д.Н, с което е приключен сигнал за нередност рег.№ 174. Материалната законосъобразност на отказа за верификация се преценява към датата на издаването му. Релевантен факт за законосъбразността на същия е регистрирания сигнал за нередност, а не окончателния размер на определената финансова корекция. От друга страна, в действителност по делото няма данни посоченото решение за определяне на ФК да е влязло в сила.

След влизане на решението за определяне на ФК в сила, бенефициерът има възможност за включи 5те %, за които сигналът е прекратен, в следващо искане за плащане.

Предвид изложените съображения, обжалваното решение на АС гр. В. е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7 214,82 /седем хиляди двеста и четиринадесет лева и осемдесет и две стотинки/ лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и фактура и на основание чл. 143, ал.4 АПК.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 38/ 25.04.2018 година на Административен съд гр. В. адм. д. № 289/2017 година

ОСЪЖДА община М. да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в качеството на Управляващ орган на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 7 214,82 /седем хиляди двеста и четиринадесет лева и осемдесет и две стотинки/ лева.

Решението е окончателно.