Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП), в приложимата за казуса редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.

Образувано е по касационната жалба на Б. Индже, с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], общ. [община], обл. [област], [улица], подадена чрез пълномощника му адв. П.Р, против решение № 168 от 26.04.2018 г. на Административен съд – В. Т, постановено по административно дело № 11/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-0350-000376/08.12.2017 г., издадена от младши автоконтрольор в РУ Стражица при ОДМВР – В. Т.

С доводи за неправилност на решението поради наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и второ АПК касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на разноски. Акцентира върху факта, че в заповедта за налагане на ПАМ не е посочен срокът на нейното действие, което според него е съществено нарушение на изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК.

Ответникът по касационната жалба - младши автоконтрольор в РУ Стражица, не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение да се остави в сила.

Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира...