Производството е реда на чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Д.Д срещу заповед № 8121К- 5992/27.04.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал.1, т. 4 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в допуснати нарушения на административно производствените правила и приложимия материалния закон се иска отмяната ѝ.

Ответникът – Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление до Министъра на вътрешните работи с рег. № А-20039/17.07.2017 г.(УРИ 6282р-1463-21.07.2017 г.) Димитров моли на основание чл. 167, ал. 1 ЗМВР да му бъде разрешено да кандидатства за заемане на длъжност по срочен договор в институция и структура на Европейския съюз и Международни организации и по точно в „Организация за сигурност и сътрудничество“ в Европа (ООСЕ), с които Р. Б е страна по сключен договор за сътрудничество, като го уведомява, че при положителен резултат ще депозира заявление за ползване на отпуск, съгласно чл. 189, ал. 1, т. 6 ЗМВР за срока на договора. Върху заявление са поставени две резолюция с текст „Да“, като на едната е посочена дата 21.07.2017 г. от неизвестни лица – липсва посочване на имената и длъжността на лицата поставили подписа си.

Със заявление с рег. № А-598/08.01.2018 г. Димитров отново иска от Министъра на вътрешните работи да му бъде разрешено ползването на неплатен отпуск.02.2018 г. по реда на чл. 189, ал.1 т. 6 ЗМВР поради заемане на длъжност по срочен трудов договор, кандидатстването за който...