4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 106

София, 22.02.2011 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия,

в закрито заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 598/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение № 192 от 22.04.2010 г. по в. гр. д. № 228/2010 г. на Плевенски окръжен съд. С това решение е обезсилено постановеното от Плевенски районен съд решение № 129 от 20.01.2010 г. по гр. д. № 1182/2009 г. и е прекратено производството по делото по предявените от [фирма],[населено място] срещу Г. М. Ч. от[населено място] искове – иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 832.75 лв., представляваща стойността на предоставени В и К услуги за периода 31.08.2003 г. – 31.05.2007 г. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 307.96 лв., представляваща лихва върху главницата за периода 30.09.2003 г. – 03.07.2008 г.

В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като се поддържа, че до изменението на чл. 415 ГПК през 2009 г. /ДВ, бр. 42/2009 г./ ищецът е разполагал с възможността да избере вида на търсената защита при издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, т. е. допустимо е както предявяването на установителен, така и на осъдителен иск.

С въпроса за вида на иска, който следва да бъде предявен от кредитора при издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и направено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, е обосновано и допускането на касационното обжалване, като по отношение на него...