Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д и К. Х. М в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) срещу определение № 5299 от 28.02.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 1947/2019 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б състав. С посоченото определение е потвърден отказ на съдия по вписванията - [населено място], обективиран в определение № 1467 от 21.12.2018 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд по преписка вх. №88567/21.12.2019 г. на Служба по вписванията - [населено място], относно особен залог върху търговското предприятие на „Е. П“ АД.

В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на преписката на Служба по вписванията - [населено място] със задължителни указания за извършване на отказаното вписване. Оспорва се като незаконосъобразен извода на въззивния съд за необходимост от представяне на доказателства, че подновяването на особения залог е било поискано от синдиците в 6-месечния срок по § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018 г./. Излагат се доводи, че разпоредбата на чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ не предвижда задължение за съда да изисква доказателства за вписани в регистъра обстоятелства, както и че изискването за представяне на документи по чл.264 ДОПК не е съобразено с факта, че декларацията по чл.264 ДОПК е необходима единствено в случаите на първоначално вписване или подновяване, но не и когато учреденото обезпечение е валидно в резултат на прогласена нищожност на заличаването му по силата на разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН. Навеждат се оплаквания срещу извода на съда за неизпълнение на задължението за представяне на 2 екземпляра от молбата за „възстановяване” на особения залог предвид представянето от заявителя, в съответствие с чл.22а, ал.4 вр. с чл.18 от ПВ, на два броя оригинали на удостоверения за актуално състояние на дружеството, учредило особения залог.

В изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които са се твърди, че са обусловили изхода на делото и че са разрешени от въззивния съд противоречие с практиката на ВКС в решение № 10/09.02.2018 г. по т. д. № 1022/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 195/26.11.2010 г. по т. д. № 199/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и определение № 263/11.06.2018 г. по ч. гр. д.№ 2184/2018 г. на ВКС, ІV г. о., както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

„1. „Какъв е видът на вписването на обстоятелствата с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., както и с оглед на вида на вписването – какъв следва да бъде предметния обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1 ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., във вр. с чл.22а от ПВ? В този случай приложим ли е чл.264 от ДОПК, който установява изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в имотен регистър по чл.22а ПВ;

2. Следва ли на основание чл.18 от ПВ във вр. с чл.22а, ал.4 от ПВ молителят, освен посоченото в чл.22а, ал.1от ПВ удостоверение за вписване на залога в Търговския регистър (ТРРЮЛНЦ), да представи и два броя от молбата за извършване на исканото вписване или установеното от законодателя изискване в чл.22а, ал.4 от ПВ, към който намира приложение чл.18 от ПВ, когато се иска вписване по реда и при условията на чл.22а от ПВ, се отнася само и единствено до броя на представените от заявителя удостоверения за вписване на залога в ТРРЮЛНЦ;

3. Приложима ли е разпоредбата на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, която забранява изискване на доказателства за установяване на обстоятелства, вписани в ТРРЮЛНЦ, по образувани пред съдията по вписванията охранителни производства? Следва ли тези производства, когато молителят се позовава на обстоятелства, вписани в ТРРЮЛНЦ, да се представят доказателства за установяването на тези обстоятелства”.

Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване е посочена и очевидна неправилност на въззивното определение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

С определение № 445 от 04.11.2020 г. производството по частната касационна жалба е спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК до приключване на конституционно дело № 9/2020 г. по описа на Конституционния съд на Р.Б.П конституционно дело е приключило с постановяване на Решение № 8/27.05.2021 г. /обн. ДВ бр.48/08.06.2021 г./ и тъй като е отстранена пречката за развитие на образуваното по частната касационна жалба производство, същото следва да бъде възобновено съгласно чл.230, ал.1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Производството пред Служба по вписванията - [населено място] е инициирано с подадена от синдиците на „КТБ“ АД /н./ молба с приложено удостоверение за актуално състояние на „Е. П“, с която - позовавайки се на разпоредбата на § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018 г./, синдиците са поискали да се впише в Имотния регистър към Агенция по вписванията вече вписан в ТРРЮЛНЦ особен залог върху търговското предприятие на „Е. П“ АД, включващо в активите си недвижим имот - бензиностанция в [населено място], който залог е учреден за обезпечаване вземанията на „КТБ“ АД към „Е. П“ АД по договор за банков кредит.

С определение от 21.12.2018 г. съдия по вписванията при Служба по вписванията - [населено място], е отказал да извърши поисканото с молбата вписване, а по повод частна жалба на синдиците на „КТБ“ АД /н./ Софийски градски съд е постановил обжалваното с частната касационна жалба определение, с което е потвърдил определението за отказ.

За да се произнесе по частната жалба, Софийски окръжен съд е анализирал разпоредбите на § 5, ал.1 и ал.3 ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ бр.22/13.03.2018 г./, с които е обосновано искането за вписване, и е достигнал до следните изводи: По делото не са представени доказателства за спазване на предвидения в § 5, ал.3 ПЗР на ЗИДЗБН 6-месечен срок за подновяване на извършените вписвания и за заявяване подновяването на особения залог на търговското предприятие от синдиците на „КТБ“ АД /н./ в срока по § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН, поради което отказът на съдията по вписвания да извърши вписването по съображения за неспазване на посочените срокове е законосъобразен. Вписването на актове относно залог върху търговско предприятие /чл.21, ал.3 ЗОЗ/ се извършва при условията и правилата на чл.22а ПВ и при отсъствие на доказателства за изпълнение на тези правила, включително на изискването за представяне от заявителя на декларация по чл.264 ДОПК, съдията по вписвания не е имал основание да разпореди извършване на поисканото от синдиците вписване. Молбата за вписване е подадена в един екземпляр, което не отговаря на изискването на чл.18, ал.1 ПВ, и предвид очертания в т.6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС предметен обхват на проверката по чл.32а, ал.1 ПВ, която извършва съдията по вписванията, не е изпълнено едно от изискванията, необходимо за извършване на вписването по подадената от синдиците на „КТБ“ АД /н./ молба.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.

С молбата на синдиците на „КТБ“ АД /н./, по повод на която е постановен обжалваният пред Софийски градски съд отказ, е направено искане за вписване в Имотния регистър към АВ на вече вписан в ТРРЮЛНЦ особен залог на търговско предприятие, който преди това е бил заличен по предвидения за това ред. Искането е основано на разпоредбата на § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН, с която законодателят е обявил за нищожни извършените от квесторите или синдиците на „КТБ“ АД /н./ в периода на поставяне на банката под специален надзор до датата на откриване на процедурата за осребряване на имуществото на банката заличавания на учредените в полза на банката обезпечения, като последните се смятат за действителни и запазват своя ред.

С Решение № 8 от 27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. /обн. ДВ бр.48/08.06.2021 г./ на Конституционния съд на Р. Б са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал.1 - ал.4 ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ бр.22/13.03.2018 г./. В мотивите към решението Конституционният съд е квалифицирал разпоредбите на § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН като „типични норми с еднократно действие“ по смисъла на Решение № 3/28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г., а според това решение обявените за противоконституционни закони във формален смисъл /с еднократно действие/ са невалидни от приемането им. Като последица от обявената противоконституционност и произтичащата от нея неприложимост на разпоредбата на § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ бр.22/13.03.2019 г./ от момента на приемането й, заличаването на особения залог в полза на „КТБ“ АД, извършено преди повторното му вписване в ТРРЮЛНЦ след влизане в сила на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН, не е нищожно и е произвело присъщото на заличаването правно действие, а самото обезпечение не следва да се счита за действително, запазващо реда си и предпоставящо ново вписване в ТРРЮЛНЦ, последвано от вписване в имотния регистър.

Предвид произнасянето на Конституционния съд в решението по к. д. № 9/2020 г. и неговото значение за предмета на частната касационна жалба, касационното разглеждане на формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси относно приложението на обявените за противоконституционни разпоредби на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018 г./ и наличието на формалните предпоставки за извършване на поисканото вписване, основано на тези разпоредби, не би могло да доведе до друг резултат, различен от постановения с обжалваното определение - потвърждаване на отказа на съдията по вписвания за извършване на поисканото вписване въз основа на „несъществуваща“ правна норма. Поради това поставените въпроси не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Не е осъществена и поддържаната от синдиците на „КТБ“ АД /н./ допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като с оглед обявената противоконституционност на разпоредбите на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН разглеждането на въпросите от Върховния касационен съд няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и ще е лишено от смисъл. Що се отнася до основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, при обявена противоконституционност на законовата разпоредба, с която е обосновано искането за вписване, обсъждането дали преценката на въззивния съд за спазване на формалните изисквания за извършване на вписването е съобразена с практиката на ВКС би било безпредметно.

По изложените съображения определението по ч. гр. д. № 1947/2019 г. на Софийски градски съд не следва да се допуска до касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.3 и т.1 ГПК.

Неоснователно е искането за допускане на обжалваното определение до касационен контрол като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предполага въззивното определение да е постановено при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необосновано и съответният порок да може да бъде установен пряко от мотивите към него. Особено тежко нарушение на закона би било налице, когато въззивният съд е приложил закона „contra legem” - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem” - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството. Определението на въззивния съд ще е явно необосновано, когато съдът е формирал изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика и не може да бъде установена само въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на преценка от Върховния касационен съд само в случай, че определението на въззивния съд бъде допуснато до касационен контрол на някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК.

В конкретния случай при подаване на частната касационна жалба не е обоснована нито една от възможните проявни форми на очевидната неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, а са направени оплаквания за постановяване на обжалваното определение в нарушение на разпоредбата на чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, които не насочват към основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Поради изложеното въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. д. № 1005/2019 г. на ВКС, Търговска колегия.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5299 от 28.02.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 1947/2019 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: