Р Е Ш Е Н И Е

№ 60176

гр. София, 17.08.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в открито заседание на десети юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Р. И, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3499 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. А. С., действащ чрез своя баща и законен представител А. К. С., срещу решение № 168 от 08.07.2020г. по в. гр. дело № 1208/2020г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 298 от 27.12.2019г. по гр. дело № 288/2019г. на Районен съд - Харманли, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Районен съд – Свиленград обективно съединени искове с правно основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 5 ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 11 080 лв., съставляваща обезщетение от 5 брутни заплати при прекратяване поради настъпила смърт на изпълнението на длъжността „съдия“ на наследодателката (майка) на ищеца, заради заемана през периода: 14.09.1998г. – 14.02.2003г. длъжност „съдия по вписванията“ в Районен съд – Я., ведно с лихвата за забава от 03.08.2018г. (датата на подаване на заявление за изплащане на пълния размер обезщетение) до окончателното изплащане.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - нормата на чл. 292, ал. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 ЗСВ. Твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 ЗСВ не се дължи поради различията в правния...