Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д и К. Х. М, двамата упражняващи заедно правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД („КТБ” АД), в несъстоятелност, срещу определение №4128/15.02.2019г. по в. ч.гр. д. №14168/2018г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД, в несъстоятелност, срещу определение от 12.09.2018г., постановено от съдия по вписванията при СРС, с което е постановен отказ по молба вх.№59749/12.09.2018г.

С определение № 425/13.11.2020г. по ч. т.д. № 894/2019г. на ВКС, I т. о. е спряно производството по делото до приключване на конституционно дело № 9/2020г. на КС на РБ. По същото е постановено решение №8/27.05.2021г. на Конституционния съд на Р. Б, поради което производството по делото следва да се възобнови.

Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Навежда доводи, че поисканото вписване не предполага възможност съдията по вписванията или въобще по исков ред да се извършва преценка за наличието на материалноправните предпоставки за настъпване на нищожност. Нищожността на заличаването действа ex lege на основание ал.1 на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г. Съдията по вписванията е сезиран с искане за отразяване в публичен регистър на настъпило по силата на закона обстоятелство, което искане се основава на изрична специална законова норма. Освен това се поддържа, че нормата на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН не е в пряко нарушение на чл.1, ал.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното определение въззивният състав от Софийски градски съд е оставил без уважение частна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) срещу определение за отказ от 12.09.2018 г. на съдията по вписванията при РС – София по молбата на банката с вх. № 59749/12.09.2018г. за подновяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, учредена с нотариален акт № 138, том I, н. д. № 121/2012 г. на Нотариус с рег. № 628, вписан в Служба по вписванията под № 26, том 9, рег. № 18910/14.05.2012 г., на основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН. Съдът е посочил, че в охранителното производство съдията по вписванията не притежава материална компетентност да прецени наличието на предпоставките, визирани в § 5, ал.1 вр. ал.3 и ал.4 от ПЗР на ЗИДЗБН, както и липсата на изключението по ал.2 от същата норма. С оглед защита на правната сигурност на гражданския оборот, предпоставка за новото вписване на договорна ипотека е съгласието, въз основа на което е станало заличаването, да е обявено за недействително. Тази недействителност може да бъде обявена по исков ред, но не може да бъде установена в рамките на охранителното производство по вписване. С оглед на това въззивният съд е заключил, че обжалваният отказ е законосъобразен, тъй като съдията по вписванията е процедирал в пределите на правомощията му по чл.32а ПВ. Отделно решаващият състав е приел, че нормата на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН не следва да бъде прилагана, тъй като е в пряко нарушение на чл.1, ал.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС. Изложил е съображения, че с обявяването за нищожни с обратна сила на извършени заличавания на ипотеки само спрямо един кредитор се нарушават принципите на правовата държава, легитимността, правната сигурност, предвидимостта и стабилността на гражданския оборот, респ. на правния ред.

В изложението към частната касационна жалба частният касатор формулира следните правни въпроси: „1/ Съставлява ли предпоставка за новото вписване в хипотезата на §5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН обявяването на недействителността на съгласието, въз основа на което е извършено заличаването по исков ред, с оглед обстоятелството, че същата не може да бъде установявана от съдията по вписванията в рамките на охранителното производство по вписване?; 2/ Какъв е обхватът на дължимата проверка, извършвана от съдията по вписванията, при разглеждане на заявление за вписване на подновяване на обезпечение за нов срок по реда на §5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН?; 3/ Налице ли е противоречие на §5 от ПЗР на ЗИДЗБН с разпоредбата на чл.1 от Протокол № 1 към ЕКПЧОСи ако е налице, това води ли до неприложимост на националната правна норма, като противоречаща на имащите примат норми на международното право?”.

Поддържа се основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1 и т.3 от ГПК, както и се твърди наличие на хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.

Обявената за противоконституционна разпоредба на §5, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г./ предвижда, че нищожни са извършените от квесторите или синдиците на „КТБ“ АД /н./ в период от поставяне на банката под специален надзор до датата на откриване на процедурата за осребряване на имуществото на банката заличавания на учредените в полза на банката обезпечения, като последните се смятат за действителни и запазват своя ред. Разпоредбата според решение №8/27.05.2021г. по конституционно дело № 9/2020г. на Конституционния съд на Р. Б представлява „закон във формален смисъл“ /с еднократно действие/, поради което съгласно решение № 3/28.04.2020г. по конституционно дело № 5/2019г. на Конституционния съд на Р. Б с обявяването й за противоконституционна се счита невалидна от приемането й.

Поставеният от частния касационен жалбоподател въпрос се отнася до вписване на обстоятелство, заличаването на което е прогласено за нищожно по силата на закона и приложимия за това ред, както и до предметния обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията, когато е образувано производство с правно основание §5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018г./. С оглед обявената противоконституционност на разпоредбата на §5 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г./, се заличават последиците, предвидени с тази норма. Следователно не са нищожни извършени заличавания на договорни ипотеки в имотния регистър. Ето защо въпросът, свързан с приложението на обявената за противоконституционна норма, не може да обуслови промяна на изхода на спора относно поисканото вписване, а и решението на КС директно дава отговор на третия поставен въпрос, който не е в смисъла изложен от частния касатор, а съответен на изводите на СГС.

По изложените съображения, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касационен контрол.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т.д. № 894/2019г. на ВКС, I т. о.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4128/15.02.2019г. по в. ч.гр. д. №14168/2018г. на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.