Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Г. П. и Е. Т. П., представлявани от адв. С. Т., против въззивно решение № I-250 от 30 октомври 2020 г., постановено по в. гр. д. № 1613/2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 17 от 21 февруари 2020 г., постановено по гр. д. № 129/2015 г. по описа на Районен съд Средец, с което на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е прогласен за относително недействителен по отношение на „Трансвагон“ АД сключеният между ответниците „ЕП-комерс“ ООД и касаторите договор за прехвърляне на недвижим имот за погасяване на задължение, обективиран в нотариален акт № 118, том VI, рег.№ 3476, дело № 1019 от 15.11.2014 г. на нотариус В. К., рег. № *** на Нотариалната камара, за следните недвижими имоти: поземлен имот с начин на трайно ползване – пасище с храсти, съставляващ имот № *** в землището на [населено място], [община], ЕКАТТЕ ***, местност „К. д.“, с площ 792,383 дка, от които категория девета – 678,797 дка, категория четвърта – 106,208 дка, категория трета – 7,378 дка, при граници, описани в решението, и поземлен имот с начин на трайно ползване – нива, съставляващ имот № ****, в землището на [населено място], [община], ЕКАТТЕ ****, местност „Т. н.“, с площ 120,714 дка, от които категория девета – 114,789 дка и категория пета – 5,925 дка.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо като постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - наличието на висящо производство с предмет съществуване на вземане, с което ищецът „Трансвагон“ АД се легитимира като кредитор. Освен това се правят оплаквания за нередовност на исковата молба поради противоречиви твърдения на ищеца относно действителността на оспорената сделка. Твърди се, че не са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД. Оспорва се качеството „кредитор“ на дружеството ищец, тъй като вземането му било погасено към момента на приключване на съдебното дирене. Също така ищецът не бил увреден от атакуваната сделка, тъй като с нея не била намалена платежоспособността на „ЕП Комерс“ ООД. Поддържа се още, че воденето на настоящото дело представлявало злоупотреба с материални и процесуални права. Освен изложените доводи за вероятна недопустимост на въззивното решение, в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси от приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Насрещната страна „Трансвагон“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, представлявано от В. Д. В., чрез адв. Х. Т., в отговора на касационната жалба заявява становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за правилност на обжалваното решение.

В срока за отговор „ЕП-комерс“ ЕООД, представлявано от Г. П. и Е. Т. П., не взема становище по жалбата.

За да постанови обжалвания акт, окръжният съд приема за установено от фактическа страна, че по силата на нотариален акт № 118, том VI, рег.№ 3476, дело № 1019 от 15.11.2014 г. на нотариус В. К., рег. № *** на Нотариалната камара, „ЕП-комерс“ ООД е прехвърлило на касаторите собствените си поземлен имот № **** в землището на [населено място], [община], ЕКАТТЕ ***, местност „К. д.“, с площ 792,383 дка, и поземлен имот № ***, в землището на [населено място], [община], ЕКАТТЕ ***, местност „Т. н., с площ 120,714 дка, за сумата от общо 115000 лева, с която на основание чл. 65 ЗЗД се погасява паричното задължение на прехвърлителя „ЕП-комерс“ ООД срещу приобретателите Г. и Е. П. в размер на 115000 лева, представляваща неизплатена част от печалбата на дружеството, разпределена с решение на общото събрание на съдружниците на „ЕП-комерс“ ООД, проведено на 15.05.2011 г. Установено е още, че Е. П. е съпруга на Г. П.; към датата на сключване на процесната сделка и двамата са били съдружници и управители на „ЕП-комерс“ ООД; че с влязло в сила решение № 15 от 20 август 2018 г., постановено по в. т.д. № 16/2018 г. по описа на Апелативен съд Бургас, „ЕП-комерс“ ООД е осъдено да заплати на „Трансвагон“ АД сумата от 2385274,59 лева, дадена като цена с ДДС на отпаднало основание – развален договор за покупко–продажба на метали и фактура № 192/11.12.2009 г., сумата от 56487,94 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 29.03.-21.06.2013 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 22.06.2013 г., както и сумата от 259126 лева – съдебно-деловодни разноски; че въз основа на издаден от Апелативен съд Бургас изпълнителен лист от 20 август 2014 г. за осъждане на „ЕП-комерс“ ООД да заплати на „Трансвагон“ АД сумата от 2385274,59 лева с ДДС – главница по фактура № 192/11.12.2009 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 56487,94 лева за периода от 29.03.-21.06.2013 г. и законна лихва върху главницата от 21.06.2013 г. до окончателното погасяване на главницата, е образувано изп. д. № 191/2014 г., по описа на ЧСИ Т. Д., рег. № ** на КЧСИ, като към 13.08.2019 г. размерът на дълга по изпълнителното дело е: главница в размер на 2385274,59 лева, законна лихва в размер на 1376737,64 лева за периода 21.06.2013 г.-13.08.2019 г., разноски в размер на 312076 лева и такси по Тарифата към ЗЧСИ (ЗАКОН ЗЗД Ч. С. И) в размер на 108213,65 лева. Въззивният съд е оставил без уважение отправеното от Г. и Е. П. искане за спиране на производството по Павловия иск поради обусловеността му от изхода на спора по т. д. № 575/2019 г. по описа на Окръжения съд Бургас, предмет на което е предявен от „ЕП-комерс“ ООД срещу „Трансвагон“ АД иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че длъжникът по изп. д. № 191/2014 г. по описа на ЧСИ Т. Д. „ЕП-комерс“ ООД не дължи на взискателя „Трансвагон“ АД сума в размер на 100000 лева, приемайки, че не е налице връзка на преюдициалност между делата. При тези данни въззивният съд приема, че са налице необходимите според закона предпоставки за уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД - дружеството ищец се легитимира като кредитор на прехвърлителя по атакуваната сделка „ЕП-комерс“ ООД, като въпреки данните за извършени погасявания на дълга по образуваното срещу дружеството изп. д. № 191/2014 г. по описа на ЧСИ Т. Д., рег. № 801 на КЧСИ, не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че вземането на „Трансвагон“ АД към „ЕП-комерс“ ООД е напълно погасено; с процесната сделка длъжникът „ЕП-комерс“ ООД е отчуждил собствените си недвижими имоти, с което е увредил ищеца, като е осуетил възможността последният да се удовлетвори предпочтително за вземането си чрез насочване на принудително изпълнение върху тях; налице е знание за увреждане у приобретателите по възмездната увреждаща сделка, тъй като оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД намира приложение и по отношение на юридическите лица, чиито собственици и управители са от кръга на лицата по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, а в случая приобретателите са управители и съдружници в дружеството длъжник. За неоснователни са приети оплакванията за злоупотреба с материални и процесуални права, тъй като кредиторът на съдебно признато парично вземане разполага със законоустановената възможност да предяви иск по чл. 135 от ЗЗД, за да обяви спрямо себе си относителната недействителност на увреждаща го сделка, посредством която длъжникът е намалил имуществото, служещо за общо обезпечение на задълженията му, като предявяването на този иск е типична проява на правомерно поведение, насочено към защита на признати от закона субективни права

Касационният съд счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, тъй като поддържаното противоречие с практиката на ВКС не се установява, а не се обосновава необходимостта от даване на ново или корективно тълкуване на практиката на ВКС.

Неоснователно се твърди от касаторите, че обжалваното решение е недопустимо, като в тази връзка се поставя и въпросът допустимо ли е решението на първоинстанционния съд по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, постановено въпреки наличието на обуславящо дело за размера и съществуването на вземането, с което ищецът по Павловия иск се легитимира като кредитор. Доводите им за недопустимост се основават на разясненията, дадени от ВКС в ТР № 1/2017 г., ОСГТК, че при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК въззивното решение подлежи на обезсилване като постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело – висящ преюдициален спор от значение за правилното решаване на обусловения спор, както и на постановките на т. 2 от ТР № 2/2017 г., ОСГТК. Както ВКС разяснява в соченото второ ТР, преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство; спирането на това основание позволява съдът, разглеждащ обусловеното дело, да съобрази решението по обуславящото дело – което има значение за правилното му решаване. Подчертава се, че връзката на обусловеност е обективна и не зависи от поредността на предявяване на двата иска. В случая обаче, както е констатирал и въззивният съд, не е налице връзка на преюдициалност между настоящото дело и производството по предявения от „ЕП-комерс“ ООД иск по чл. 439 ГПК, тъй като той се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, въз основа на което ищецът по Павловия иск се легитимира като кредитор, и касае част от вземането, без да се твърди дългът да е изцяло погасен. Не се констатира и нередовност на исковата молба, която да обуслови недопустимост на въззивното решение.

Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и по въпроса: увреждаща ли е по смисъла на чл. 135 ЗЗД оспорената сделка, ако след извършването ответникът разполага с имущество, от което кредиторът може да се удовлетвори по същия начин и без затруднение. Същият е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС (решение № 322 по гр. д. № 2761/2015 г., IV г. о., и решение № 320 по гр. д. № 1379/2012 г., IV г. о.), съгласно която увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора, като е правно ирелевантно дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност е то. Настоящият съдебен състав напълно споделя това тълкуване на закона. При същите съображения следва да се отрече годността на въпроса: в производството по чл. 135 ЗЗД предмет на разглеждане ли е размерът на вземането, с което кредитора се легитимира като такъв, с оглед преценката за наличието или липсата на увреждане, да доведе до извод за необходимост от допускане на касационното обжалване.

Поставят се и въпросите: следва ли съдът в производството по Павловия иск да разглежда възражения за извършени в производството по принудително изпълнение и/или директно на кредитора погасяване на дълга, с който ищецът се легитимира като кредитор, с оглед установяване липсата на увреждане; за отхвърлянето на иска по чл. 135 ЗЗД достатъчно ли е ответникът по Павловия иск да проведе непълно и насрещно доказване относно липсата на увреждане от оспорената сделка, при положение че ищецът по иска не е провел пълно и главно доказване на наличието на увреждане. Същите се основават на становището на касаторите за частично погасяване на дълга към кредитора ищец, което не е било отчетено от предходните инстанции. Противно на тези твърдения обаче въззивният съд констатира, че въпреки данните за погасяване на част от дълга, от доказателствата по делото не може да се направи извод, че вземането на кредитора „Трансвагон“ АД към „ЕП-комерс“ ООД е напълно удовлетворено. Доколкото правилността на този извод изисква преценка на доказателствения материал по делото, която не може да бъде осъществена в производството по чл. 288 ГПК, а и касаторите не са поставили процесуалноправен въпрос, свързан с обсъждането на доказателствения материал по делото, касационното обжалване не следва да се допуска и по тези два въпроса.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивно решение № I-250 от 30 октомври 2020 г., постановено по в. гр. д. № 1613/2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: