Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 233 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по касационна жалба на К. Д. Р. против решение № 4843 от 6.04.2011 г. по адм. д. № 9933/2010 г. по описа на ВАС, трето отделение.

По подробно изложени доводи за необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяване на оспореното решение, се претендира отмяната му.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, като обсъди данните по делото и извърши служебна проверка за валидността и допустимостта на оспореното решение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С решение № 4843 от 6.04.2011 г. по адм. д. № 9933/2010 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение е отхвърлил жалбата срещу заповед рег. № К-2783/11.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на К. Д. Р., на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 227, ал. 1, т. 1 и чл. 228, т. 1 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и по реда на чл. 245, ал. 1, т. 8 с. з. е прекратено служебното му правоотношение за длъжността „Директор ІІ степен на САД „Финансово-контролни дейност – МВР”, категория Б. Вменените на служителя дисциплинарни нарушения са отразени в обстоятелствената част на акта, както следва: за месеците февруари, март, април, май и юли 2009 г. е утвърдил протоколи за изплащане на допълнително възнаграждение на основание ПМС № 46 от 26.02.2009 г., в които са посочени неверни данни за реално отработени дни (отпуск и командировки), като неправомерно е получил сумата 793,57 лв., а подчинените му служители сумата 1254,77 лв. (общата сума на неправомерно получените суми е установена в размер на 2048 лева); от месец декември 2008 г. до м. септември 2009 г. включително, в нарушение на Инструкция рег. № І-83 от 31.08.1994 г. и на МЗ рег. № І-12891 от 26.05.2009 г. е използвал три подробно индивидуализирани служебни автомобила за лични и неслужебни цели и след приключване на работа, включително и в почивни дни, ги е паркирал за домуване на служебния паркинг на фирма "Юнитрейд" ЕООД, за което неправомерно е изразходвано гориво в размер на 483,36 лева.

За да отхвърли жалбата срещу описаната заповед решаващият състав на основание редовно събраните в производството пред административния орган доказателства и приета съдебно-икономическа експертиза е приел, че Рушков е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му нарушения на дисциплинарната практика.

В оспореното решение са развити съображения, че заповедта за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е издадена след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и при изпълнена административна процедура по чл. 229 ЗМВР и чл. 243 ППЗМВР. Прието е, че дисциплинарно разследващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарните нарушения на жалбоподателя, на когото е дадена възможност да участва в административното производство съгласно правата по приложимия закон (съставен протокол с рег. № 417 от 27.01.2010 г. за проведен разговор с председателя на ЦЕЛК-МИ за здравословното състояние на служителя с оглед издадените болнични листове по време на дисциплинарното производство). Решението е правилно.

Изложените оплаквания в касационната жалба до голяма степен преповтарят релевираните пред тричленния състав доводи, които са обсъдени детайлно и задълбочено в мотивите на оспорения съдебен акт. В резултат на коректно установените факти от значение за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя, съдът е направил верни правни изводи относно доказаността на вмените дисциплинарни нарушения и редовността на проведената дисциплинарна процедура, приключила с издаване на оспорената заповед за уволнението на служителя.

Противно на твърденията на касатора решаващият състав не е нарушил съдопроизводствените правила, като не е допуснал назначаването на съдебно-психиатрична експертиза за установяване на психичното му състояние от месец декември 2009 г. до 13.06.2010 г. Освен, че така указания период надхвърля времетраенето на дисциплинарното производство (заповедта е издадена на 11.03.2010 г.), от данните по делото е установено, че Рушков е бил 10 дни на лечение в болница, а повече от пет месеца на домашно лечение. Същевременно в издадените му и приложени към делото болнични листове (л. 17 – 23) не е посочено, че не може да участва в дисциплинарно производство. Съгласно чл. 10а от Инструкцията за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР при определен домашен амбулаторен или свободен режим държавният служител е длъжен да се явява пред разследващия орган през периода на разрешен отпуск, поради временна неработоспособност, освен ако заболяването не позволява явяването му. Членове на дисциплинарно разследващия орган по чл. 239, ал. 1 ППЗМВР са разговаряли и с лекуващите лекари, посочени в болничните листове за това дали може да участва в дисциплинарно производство (л. 13 и л. 20 от настоящото дело). Приложените като писмени доказателства протоколи за проведените разговори, в качеството им на неоспорени свидетелстващи частни документи се ползват с формална доказателствена сила относно материализираните изявления и тяхното авторство (Арг.: чл. 180 ГПК). Освен това, при преценка законосъобразността на проведеното дисциплинарно производство следва да се има предвид, че съгласно чл. 243, ал. 1 ЗМВР в производството е участвало посочено от жалбоподателя лице (З. М.), при което правото му на участие и защита на дисциплинарно привлеченото лице е било обезпечено.

Обоснована е преценката на съда за съставомерност по чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР на действията на Рушков по повод подписваните протоколи за получавано от него и четирима негови подчинени допълнително възнаграждение за изпълнение на функции по сертифициране на средства по европейски програми. Съгласно чл. 6, ал. 2 от ПМС № 46/26.02.2009 г. това допълнително възнаграждение се заплаща за действително отработени дни по европейски програми. В заповед № Із-1093 от 15.06.2009 г. на министъра изрично е посочено, че тези средства не се дължат по време на командировка в страната, въпреки това касаторът е подписвал протоколи за получаване на тези средства и по време на командировки. В тази връзка неправилно е позоваването в касационната жалба на разпоредбата на чл. 86 ЗДСл, приложима съгласно § 1а от ДР на ЗМВР. Последната се отнася за командироване в страната за изпълнение на длъжността, на която е назначено лицето. В конкретния казус се касае за възнаграждение за допълнително възложени функции, а не са основната дейност, която изпълнява държавният служител, съгласно длъжностната характеристика за съответната заемана длъжност.

Безспорно е установено, че в периода от месец декември 2008 г. до месец септември 2009 г. в нарушение на чл. 53 и 55 от Инструкция рег. № І-83 от 31.08.1994 г. и на МЗ с рег. № І-1289 от 26.05.2009 г. К. Р. е ползвал служебни автомобили (за единия от които не е имал заповед да го управлява) извън работно време и по време на отпуск, като ги е оставял на платен паркинг близо до дома си, а не на посочените в Инструкцията и министерската заповед места, при което неправомерно е изразходвал гориво на стойност 483.36 лева. Описаните действия законосъобразно са квалифицирани като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР, а в хода на първоинстанционното производство административният орган е провел пълно и главно доказване на изложените в акта обстоятелства.

При така установените релевантни за спора факти, верен е решаващия извод на тричленния състав, че извършените дисциплинарни нарушения са установени по време, място и размер на неправомерно получените суми, като действията на служителя правилно са квалифицирани в хипотезите по чл. 224, ал. 2, т. 1 и чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР, за което при условията на обвързана компетентност органът по чл. 228, ал. 1 ЗМВР е длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя като държавен служител от МВР.

В контекста на поддържаното касационно основание за нарушение на материалния закон при постановяване на оспореното решение, Рушков оспорва преценката относно спазване на установените административно производствени правила по издаване на заповедта, следва да бъде отбелязано, че тричленният състав изключително подробно и задълбочено е обсъдил направените от служителя възражения за незаконосъобразност на проведената дисциплинарна процедура и нарушено право на участие и защита и правилно ги е приел за неоснователни. Направените изводи не се опровергават от представените към касационната жалба писмени доказателства, които, наред с приложените към административната преписка документи, установяват стриктно изпълнение на процедурата по чл. 243 – чл. 245 ППЗМВР.

Предвид изложеното, решаващата инстанция правилно е кредитирала и дала вяра на приложените към административната преписка сведения, събрани по реда на чл. 229, ал. 3 ЗМВР. С оглед безпристрастността на тези източници на релевантни за преценката по чл. 224 данни, изводът за доказаност на вменените на Рушков нарушения на дисциплинарната практика е правилен. При установената фактическа обстановка пред първоинстанционния съд, възприетото от органа основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание се установява от данните по делото и отхвърляйки жалбата, тричленният състав е постановил съответно на материалния закон решение. Изложените фактически констатации се подкрепят от доказателствения матирал по делото, поради което съдебният акт е обоснован и при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. При липса на релевираните касационни основания, оспореното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 4843 от 6.04.2011 г., постановено по адм. д. № 9933/2010 г. по описа на ВАС, трето отделение. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ю. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. В./п/ И. Р./п/ П. Н./п/ Д. М.

И.Р.