№ 3245

гр. София, 23.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С. ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 2580/2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 10516/22.03.2024 г. на Д. Б. К., чрез адвокат Л. М., срещу въззивно решение № 239/21.02.2024 г. по в. гр. д. № 2874/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, вчастта, с която срещу настоящия касатор са уважени предявените от Т. П. К. и П. П. Р. искове по чл.108 ЗС.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1.Следва ли съдът да приеме, че договор за доброволна делба е сключен в предвидената от закона форма, когато подписите върху него са заверени от кмет на населено място, в което няма районен съд по време на действието на нормата на чл. 158, ал. 4 ЗСВ /отм./ в ред. към 26.08.1994 г.; 2. Съгласно чл. 158, ал. 4 ЗСВ /отм./ в ред. ДВ, бр. 59/22.07.1994 г. имат ли кметовете и заместник-кметовете на населените места, в които няма районен съд, пълна нотариална компетентност или са с ограничена такава.

Ответниците по касация Т. П. К. и П. П. Р., чрез адвокат Е. П., са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в които твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. Претендират присъждане на съдебни разноски.

Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С въззивното решение е отменено решение №1523/29.04.2020 г., поправено с решение от 08.03.2023 г., постановени по гр. д. № 14626/2018 г. на Районен съд – Пловдив в частите, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от Т. П. К. и П. П. Р. против М. Н. Ж. /заместена в хода на производството от З. И. Л., действащ чрез своя баща и законен представител И. С. Л./ и Т. Н. Ж. -Ш. /заместена в хода на производството от А. С. Ш./, иск за признаване за установено, че ищците са собственици на 1/8 ид. ч. от правото на собственост на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], представляващ нива с площ от 19128 кв. м. в м. „П. т.“, при съседи - поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***; 2/ е отхвърлен предявеният от Т. К. и П. Р. против Д. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици и за осъждане на ответника да им предаде владението на процесния поземлен имот, за разликата над уважения размер от 1/2 ид. ч. до пълния размер на правото на собственост върху имота. В тези части е постановено друго решение, с което: 1/ е признато за установено по отношение на З. Л., действащ чрез своя баща и законен представител И. Л., и А. Ш., че Т. К. и П. П. Р. са собственици по наследствено правоприемство и доброволна делба на общо 1/8 ид. ч. от правото на собственост на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], представляващ нива с площ от 19128 кв. м. в м. „П. т.“, по отношение на която идеална част наследодателките на ответниците М. Ж., и Т. Ж. /Ш./ са се разпоредили в полза на ответника Д. К. с нотариален акт за дарение от 08.04.2015 г. и нотариален акт за покупко-продажба от 08.04.2015 г.; 2/ е признато за установено по отношение на Д. К., че Т. К. и П. Р. са собственици по наследствено правоприемство и доброволна делба и на другата 1/2 ид. ч. от процесния поземлен имот, по отношение на която идеална част искът им е бил отхвърлен с решението на първоинстанционния съд; 3/ на основание чл. 108 ЗС Д. К. е осъден да предаде на Т. К. и П. Р. владението на посочената идеална част; 4/ е отменен нотариален акт за собственост върху земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ, от 02.03.1995 г. в частта му, с която М. Ж. - наследодателка на ответниците, е била призната за собственик на 1/8 ид. ч. от нива, цялата с площ от 19,130 дка., находяща се в м. „П. т.“ в землището на [населено място]. Въззивното решение е влязло в сила в необжалваните от З. Л. и А. Ш. части, с които спрямо тях е уважен, предявеният от Т. К. и П. Р. установителен иск за правото на собственост на общо 1/8 ид. ч от имот с идентификатор *** по КК на [населено място], с която са се разпоределили в полза на Д. К.. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е уважен предявениятот Т. К. и П. Р. иск по чл.108 ЗС за 1/2 ид. ч. от имот с идентификатор *** по КК на [населено място].

Предмет на касационното производство при така подадената от Д. К. касационноа жалба е въззивното решение, с което срещу него е уважен предявеният от Т. К. и П. Р. иск по чл.108 ЗС по отношение на другата 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***.

Въззивният съд е приел за безспорно между страните, че с решение от 08.12.1993 г. на ПК- [община] е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. С. Б. върху: нива от 22,790 дка. в м. „Ч.“, представляваща имот №* по плана за земеразделяне; нива от 10,014 дка. в м. „Б.“, представляваща имот №* по плана за земеразделяне; нива от 19,130 дка. в м. „П. т.“, представляваща имот №* по плана за земеразделяне. Установено е, че на 26.08.1994 г. между Т. Б., Д. Б., М. Ж., А. Ч., С. Д., Т. Ч., С. Б., П. К., Т. К. и П. Р. е сключен договор за доброволна делба на наследствените имоти, с който нивата от 19,130 дка. в м. „П. т.“, представляваща имот №* по плана за земеразделяне, е поставена в дял на П. К., Т. К. и П. Р.. Договорът е сключен с нотариална заверка на подписите на лицата, извършена на 27.10.1994 г. от кмета на [населено място]. Съделителят П. К. е починал на 08.11.2011 г., оставяйки като наследници ищците Т. К. и П. Р.. С нотариален акт за собственост № 83/2015г. Т. К. и П. Р. са признати за собственици при равни права на процесния поземлен имот с идентификатор ***, представляващ нива с площ от 19 128 кв. м. в м. „П. т.“. С договор за дарение от 08.04.2015г., обективиран в нотариален акт № 69/2015 г. и договор за покупко - продажба от 08.04.2015г., обективиран в нотариален акт № 70/2015г., първоначалните ответници М. Ж. и Т. Ш. са прехвърлили на ответника Д. К. общо 10/80 ид. ч. от правото на собственост на процесния имот с идентификатор ***. Ищците основават правото си на собственост върху процесния имот на договор за доброволна делба от 26.08.1994г. От процесуалния представител на ответниците в първоинстанционното производство е релевирано оспорване на действителността на договора за доброволна делба. С влизането в сила на решението на ОСЗ-М. процедурата по възстановяване на собствеността върху имотите е приключила, поради което за наследниците на Г. Б. не са съществували пречки за извършване доброволна делба. Такъв договор е сключен в изискуемата съгласно чл. 35, ал. 1 ЗС писмена форма с нотариална заверка на подписите. За неоснователен е приет доводът на ответниците, че договорът е нищожен поради липса на предписаната от закона форма, тъй като кметът на [населено място] е нямал правомощия да извършва нотариална заверка на подписите на страните по такъв договор. Прието е, че към датата на извършване на нотариалната заверка - 27.10.1994г., е действала разпоредбата на чл. 158, ал. 4 ЗСВ /отм./ съгласно която в населените места, където няма районен съд, кметът, заместник-кметовете и секретарят на общината, както и кметовете на населените места, заверяват подписи, удостоверяват дати на частни документи и засвидетелстват верността на преписи от документи. Въззивният съд е направил извод, че ограничения в нотариалната компетентност на кметовете на населените места при заверката на подписите на частни документи не са уредени. Въвеждането им става с приемането на чл. 83 ЗННД, в който е предвидено, че нотариална компетентност на кметовете се отнася само за удостоверяване на подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване. Към датата на удостоверяването на подписите на страните по договора за доброволна делба кметът на [населено място] е имал правомощия съгласно действащия чл. 158, ал. 4 ЗСВ /отм./ да извърши посоченото нотариално действие и договорът е сключен в изискуемата форма. Не е спорен и фактът, че владението върху процесния имот се упражнява от ответника Д. К.. Извършените в негова полза разпоредителни сделки от М. Ж. и Т. Ш. /Ж./ не са породили вещно-прехвърлителен ефект, тъй като двете не са притежавали права върху имота. При тези мотиви въззивният съд е приел, че искът по чл. 108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен и за останалата 1/2 ид. ч. от процесния имот.

Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения първи въпрос – сключен ли е договор за доброволна делба в предвидената от закона форма, когато подписите върху него са заверени от кмет на населено място, в което няма районен съд по време на действието на нормата на чл. 158, ал. 4 ЗСВ /отм./, ред. ДВ, бр.59/22.07.1994г./, с оглед извода на въззивния съд относно претендираните от ищците права по договора за доброволна делба и поддържаното възражение от ответната страна, че договорът е нищожен поради липса на предвидената от закона форма.

Останалите въпроси в изложението ще бъдат разгледани от касационната инстанция в решението по чл. 290 ГПК. На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лева.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 239/21.02.2024 г. по в. гр. д. № 2874/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която срещу Д. Б. К. е уважен предявеният от Т. П. К. и П. П. Р. иск по чл.108 ЗС,като е признато за установено по отношение на Д. К., че Т. К. и П. Р. са собственици по наследствено правоприемство и доброволна делба и на другата 1/2 ид. ч. от процесния поземлен имот, по отношение на която идеална част искът им е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.

УКАЗВА на Д. Б. К. да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението. В противен случай производството ще бъде прекратено.

След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: