Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2580/2024 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 10516/22.03.2024 г. на Д. Б. К., чрез адвокат Л. М., срещу въззивно решение № 239/21.02.2024 г. по в. гр. д. № 2874/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която срещу настоящия касатор са уважени предявените от Т. П. К. и П. П. Р. искове по чл. 108 ЗС.

С определение № 3245/23.06.2025г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която срещу Д. Б. К. е уважен предявеният от Т. П. К. и П. П. Р. иск по чл. 108 ЗС, като е признато за установено по отношение на Д. К., че Т. К. и П. Р. са собственици по наследствено правоприемство и доброволна делба и на другата 1/2 ид. ч. от процесния поземлен имот, по отношение на която идеална част искът им е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.

Касационната проверка е допусната на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса – сключен ли е договор за доброволна делба в предвидената от закона форма, когато подписите върху него са заверени от кмет на населено място, в което няма районен съд по време на действието на нормата на чл. 158, ал. 4 ЗСВ /отм./, ред. ДВ, бр. 59/22.07.1994г./, с оглед извода на въззивния съд относно претендираните от ищците права по договора за доброволна делба и поддържаното възражение от ответната страна, че договорът е нищожен поради липса на предвидената от закона форма.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците по касация Т. П. К. и П. П. Р., чрез адвокат Е. П., оспорват жалбата.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното:

С въззивното решение е отменено решение №1523/29.04.2020 г., поправено с решение от 08.03.2023 г., постановени по гр. д. № 14626/2018 г. на Районен съд – Пловдив в частите, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от Т. П. К. и П. П. Р. против М. Н. Ж. /заместена в хода на производството от З. И. Л., действащ чрез своя баща и законен представител И. С. Л./ и Т. Н. Ж. -Ш. /заместена в хода на производството от А. С. Ш./, иск за признаване за установено, че ищците са собственици на 1/8 ид. ч. от правото на собственост на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], представляващ нива с площ от 19128 кв. м. в м. „П.“, при съседи - поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***; 2/ е отхвърлен предявеният от Т. К. и П. Р. против Д. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици и за осъждане на ответника да им предаде владението на процесния поземлен имот, за разликата над уважения размер от 1/2 ид. ч. до пълния размер на правото на собственост върху имота. В тези части е постановено друго решение, с което: 1/ е признато за установено по отношение на З. Л., действащ чрез своя баща и законен представител И. Л., и А. Ш., че Т. К. и П. П. Р. са собственици по наследствено правоприемство и доброволна делба на общо 1/8 ид. ч. от правото на собственост на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], представляващ нива с площ от 19 128 кв. м. в м. „П.“, по отношение на която идеална част наследодателките на ответниците М. Ж., и Т. Ж. /Ш./ са се разпоредили в полза на ответника Д. К. с нотариален акт за дарение от 08.04.2015 г. и нотариален акт за покупко-продажба от 08.04.2015 г.; 2/ е признато за установено по отношение на Д. К., че Т. К. и П. Р. са собственици по наследствено правоприемство и доброволна делба и на другата 1/2 ид. ч. от процесния поземлен имот, по отношение на която идеална част искът им е бил отхвърлен с решението на първоинстанционния съд; 3/ на основание чл. 108 ЗС Д. К. е осъден да предаде на Т. К. и П. Р. владението на посочената идеална част; 4/ е отменен нотариален акт за собственост върху земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ, от 02.03.1995 г., в частта му, с която М. Ж. - наследодателка на ответниците, е била призната за собственик на 1/8 ид. ч. от нива, цялата с площ от 19, 130 дка., находяща се в м. „П.“ в землището на [населено място]. Въззивното решение е влязло в сила в необжалваните от З. Л. и А. Ш. части, с които спрямо тях е уважен предявеният от Т. К. и П. Р. установителен иск за правото на собственост на общо 1/8 ид. ч. от имот с идентификатор *** по КК на [населено място], с която са се разпоредили в полза на Д. К.. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е уважен предявеният от Т. К. и П. Р. иск по чл. 108 ЗС за 1/2 ид. ч. от имот с идентификатор *** по КК на [населено място].

Предмет на касационното производство при така подадената от Д. К. касационна жалба е въззивното решение, с което срещу него е уважен предявеният от Т. К. и П. Р. иск по чл. 108 ЗС по отношение на другата 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***.

Въззивният съд е приел за безспорно между страните, че с решение от 08.12.1993 г. на ПК - община Марица е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. С. Б. върху: нива от 22, 790 дка. в м. „Ч.“, представляваща имот №* по плана за земеразделяне; нива от 10, 014 дка. в м. „Б.“, представляваща имот №* по плана за земеразделяне; нива от 19, 130 дка. в м. „П.“, представляваща имот №* по плана за земеразделяне. Впоследствие на 26.08.1994 г. между Т. Б., Д. Б., М. Ж., А. Ч., С. Д., Т. Ч., С. Б., П. К., Т. К. и П. Р. е сключен договор за доброволна делба на наследствените имоти, с който нивата от 19, 130 дка. в м. „П.“, представляваща имот №* по плана за земеразделяне, е поставена в дял на П. К., Т. К. и П. Р.. Договорът е сключен с нотариална заверка на подписите на лицата, извършена на 27.10.1994 г. от кмета на [населено място]. Съделителят П. К. е починал на 08.11.2011 г., оставяйки за наследници ищците Т. К. и П. Р.. С нотариален акт за собственост № 83/2015г. Т. К. и П. Р. са признати за собственици при равни права на процесния поземлен имот с идентификатор ***, представляващ нива с площ от 19 128 кв. м. в м. „П.“. С договор за дарение от 08.04.2015г., обективиран в нотариален акт № 69/2015 г., и договор за покупко - продажба от 08.04.2015г., обективиран в нотариален акт № 70/2015г., първоначалните ответници М. Ж. и Т. Ш. са прехвърлили на ответника Д. К. общо 10/80 ид. ч. от правото на собственост на процесния имот с идентификатор ***. Ищците основават правото си на собственост върху процесния имот на договор за доброволна делба от 26.08.1994г. Въззивният съд е посочил, че е релевирано оспорване на действителността на договора за доброволна делба. Приел е, че с влизането в сила на решението на ОСЗ-Марица процедурата по възстановяване на собствеността върху имотите е приключила, поради което за наследниците на Г. Б. не са съществували пречки за извършване на доброволна делба. Договорът е сключен в изискуемата съгласно чл. 35, ал. 1 ЗС писмена форма с нотариална заверка на подписите. За неоснователен е приет доводът на ответниците, че договорът е нищожен поради липса на предписаната от закона форма, тъй като кметът на [населено място] е нямал правомощия да извършва нотариална заверка на подписите на страните по такъв договор. Към датата на извършване на нотариалната заверка - 27.10.1994г., е действала разпоредбата на чл. 158, ал. 4 ЗСВ /отм./ съгласно която в населените места, където няма районен съд, кметът, заместник-кметовете и секретарят на общината, както и кметовете на населените места, заверяват подписи, удостоверяват дати на частни документи и засвидетелстват верността на преписи от документи. Въззивният съд е направил извод, че ограничения в нотариалната компетентност на кметовете на населените места при заверката на подписите на частни документи не са уредени. Въвеждането им става с приемането на чл. 83 ЗННД, в който е предвидено, че нотариалната компетентност на кметовете се отнася само за удостоверяване на подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване. Към датата на удостоверяването на подписите на страните по договора за доброволна делба кметът на [населено място] е имал правомощия съгласно действащия чл. 158, ал. 4 ЗСВ /отм./ да извърши посоченото нотариално действие и договорът е сключен в изискуемата форма, поради което не е нищожен. Установено е, че владението върху процесния имот се упражнява от ответника Д. К.. Извършените в негова полза разпоредителни сделки от М. Ж. и Т. Ш. /Ж./ не са породили вещнопрехвърлителен ефект, тъй като двете не са притежавали права върху имота. При тези мотиви въззивният съд е приел, че искът по чл. 108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен и за останалата 1/2 ид. ч. от процесния имот.

С оглед рамките на производството по чл. 290, ал. 2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантния за изхода на спора правен въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, по който е допуснато и касационното обжалване с определението по чл. 288 ГПК, настоящият състав намира следното:

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване относно това, дали договор за доброволна делба е сключен в предвидената от закона форма, когато подписите върху него са заверени от кмет на населено място, в което няма районен съд, по време на действието на нормата на чл. 158, ал. 4 ЗСВ /отм./, ред. ДВ, бр. 59/22.07.1994г./, следва да се посочи, че според българското законодателство лица с пълна нотариална компетентност са нотариусите. Наред с тях законовата уредба познава и лица с т. нар. „ограничена нотариална компетентност“. Тази компетентност е уредена в чл. 97 ЗУС /отм./, впоследствие в изменения чл. 158 ЗСВ /ред. ДВ, бр. 59/1994г./, а след това и в действащия ЗННД /бр. 106/1996г./, в сила от 01.06.1997г., Глава „Нотариални функции на лица, които не са нотариуси“. В тази категория лица са включени органите на местната администрация. Действащият към релевантния за настоящия случай момент чл. 158, ал. 4 ЗСВ /отм./ предвижда в населените места, където няма районен съд, кметът, заместник – кметовете и секретарят на общината да заверяват подписи, удостоверяват дати на частни документи и засвидетелстват верността на преписи на документи. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗС /ред. до ДВ, бр. 33/1999г./, регламентираща доброволната делба, установява, че когато предмет на доброволна делба са движими вещи над определена стойност, както и недвижими имоти, делбата трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи. Следователно, за да породи правните си последици, договорът за делба на недвижими имоти трябва да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите.

В първоначалната си редакция, а и при последващите изменения, нормата на чл. 83 ЗННД визира, че когато в населеното място няма нотариус и районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център – кметът, заместник - кметът и секретарят на общината, удостоверяват датата и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа. Макар последната добавена хипотеза на заверка на подписите да не се съдържа в цитирания текст на ЗСВ /1994г./, то именно по тълкувателен път се извлича изводът, че рамките на компетентността на посочените органи се е свеждала до нотариални удостоверявания на подписи на частни документи, които не подлежат на вписване и не касаят прехвърляне на вещни права на недвижими имоти. По аргумент от противното, удостоверяването на същите обстоятелства по частните диспозитивни документи, които подлежат на вписване, какъвто е договорът за делба с оглед чл. 4, б.“г“ ПВп, не може да бъде извършено чрез заверка, извършена от посочените лица с ограничена нотариална компетентност.

По основателността на касационната жалба:

Фактическата обстановка по делото е изяснена. Съобразно изложеното по процесуалноправния въпрос следва да се приеме, че въззивният съд неправилно е приложил закона, като е приел, че посоченият договор за делба е сключен в предвидената от закона форма и има вещноправен ефект. Ищците не се позовават на друго придобивно основание по отношение на процесната 1/2 ид. ч. от имота. След като договорът за доброволна делба не е слючен в изискуемата от закона форма и е нищожен съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, той не е произвел вещноправно действие и не е прекратил съсобствеността върху процесния имот. Ето защо ищците не могат да се легитимират като изключителни титуляри на правото на собственост извън своята квота в сънаследството /общо 1/2/ и претенцията им по чл. 108 ЗС спрямо ответника за другата 1/2 ид. ч. идеална част от недвижимия имот е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, съгласно направеното искане и представените списък и доказателства. Съобразно ЗВЕРБ сумата 1750 лева следва да се присъди в евро - 894, 76 евро.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., на основание чл. 293 ГПК

Р Е Ш И :ОТМЕНЯ въззивно решение № 239/21.02.2024 г. по в. гр. д. № 2874/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Т. П. К. и П. П. Р. срещу Д. Б. К., по отношение на другата 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** и вместо него

ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. П. К., [населено място], [община], и П. П. Р., [населено място], [община], срещу Д. Б. К. [населено място], иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици по наследствено правоприемство и доброволна делба и на другата 1/2 ид. ч. от процесния поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], одобрени със Заповед РД – 18-77/30.11.2007г., представляващ нива с площ 19 128 кв. м., м.“П.“, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху посочената идеална част.

ОСЪЖДА Т. П. К., [населено място], [община], и П. П. Р., [населено място], [община], да заплатят на Д. Б. К., [населено място], разноски за касационната инстанция в размер на 894, 76 евро.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: