Производство по чл.208 и сл. от АПК вр. чл.160, ал.6 ДОПК.
Образувано по касационна жалба на директора на дирекция „О”ООД със седалище и адрес на управление гр. А., ул.”Добруджа”№12, ет.3, представлявано от управителя Р. С., е отменен Ревизионен акт /РА/ №161000488/19.04.2010г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение №424/16.06.2010г. на директора на дирекция „О”ООД не взема становище по нея.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, но неоснователна поради следното:
Спор по фактите не е имало пред първоинстанционния съд. В процесните данъчни периоди ревизираното лице продава два автомобила втора употреба, като начислява ДДС върху продажните цени, които са по-ниски от данъчната основа при придобиването. Автомобилите са придобити от РЛ като вътреобщностни придобивания през 2007 и 2008г. чрез продажби от данъчно-задължени лица, регистрирани по ЗДДС в държава – членка на ЕС. При придобиването РЛ е самоначислило ДДС и е приспаднало данъчен кредит към моментите на продажбите, срещу което не са възразили органите по приходите. Спорът е бил по материалното право и по-конкретно - следва ли да се приложи разпоредбата на чл.151, ал.3 ЗДДС в първоначалната му редакция /в сила до 01.01.2010г./ по облагането на продажбите от страна на РЛ. Съгласно чл.151, ал.3 от ЗДДС/в приложимата му за случая редакция с ДВ бр.63/2006г./, данъчната основа на доставката се определя по реда на чл. 26 и 27 и не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от данъчната основа при внос.
Обосновано, първоинстанционният съд е приел, че посочената разпоредба е неприложима за случая, тъй като за процесните продажби не следва да се приложат разпоредбите на...