Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от [Фирма 1] гр. Б., представлявано от управителя К. С. Д. чрез адвокат М. Д. О. против решение № 6456 от 17.05.2010 г. на Върховния административен съд, Първо А отделение по адм. дело № 7940/2009 г.

С него се отхвърля като неоснователна жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ № 11/15.05.2009 г. на Съвета за електронни медии /СЕМ/.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора с което акта бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.

Поддържа се, че компетентността на органа издал обжалвания административен акт не се установява от приложимите материални норми и съдът е извел неправилен извод по приложението им към настоящия спор, и от друга страна, неправилно е прието от съда, че таксата е дължима, тъй като за притежаването на лицензия годишна такса не се дължи.

Ответникът, Съветът за електронни медии, представляван от юрисконсулт Петрова взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмена защита.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Съдът правилно е приел, че след като в разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 18 от Закона за радиото и телевизията /ЗРТ/ са изброени правомощията на СЕМ без изричното овластяване на издаване на АУПДВ, то компетентността му следва от общите правила, уреждащи издаването на такъв акт. Правилно съдът е изтълкувал и приложил нормата на чл. 166 от ДОПК като в настоящия случай компетентния орган се определя от съответния ръководител на администрацията - председателят на СЕМ. Неоснователно е и възражението, че за притежаването на лицензия не се дължи годишна лицензионна такса, която е дължима именно за осъществяването на надзор по спазване на условията на радио и телевизионна дейност - чл. 8, ал. 1 от Тарифата, което означава, че за осъществяването на надзора, критерий е наличието на лицензия или регистрация. Възражението на касатора, че фактически не се извършва дейността за която е лицензиран и поради това не дължи такса е неоснователно. Не се констатира соченото в жалбата противоречие на решението с нормата на чл. 102, ал. 3, т.3, б. "а" от ЗРТ вр. с чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, поради което касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на касатора срещу АУПДВ № 11/15.05.2009 г. на СЕМ издаден на основание чл. 32, т. 18, във вр. с чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифа за таксите за радио - телевизионна дейност /ТТРТД/ във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ с който е установено публично държавно вземане в размер на 7623.29 лева, ведно с лихвите.

Възраженията са били за нищожност на акта поради липса на компетентност на издалия го орган, алтернативно за незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон тъй като вземането е недължимо.

Съдът е разгледал жалбата по същество като е анализирал приложимите норми към спора и приел, че компетентността на органа е налице в случая и от друга страна, вземането е дължимо според установеното от фактическа страна, че е издадена лиценция от СЕМ като е без значение фактическото осъществяване на дейността според лицензията, след като последната не е била прекратена. Решението е правилно.

В касационната жалба се поддържат доводите като касационни основания за отмяна на решението, поддържани пред тричленния състав като основания за отмяна на обжалвания акт.

Съгласно чл.162, ал. 2, т. 3 от ДОПК публични държавни вземания са вземанията за държавни такси, установени по основание със закон. Според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, което се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК, а ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация.

Съгласно чл. 98 от ЗРТ се създава фонд „Радио и телевизия” към СЕМ за финансиране на радио и телевизионната дейност, като според чл. 102, ал. 1,т. 2 от същия закон средствата във фонд „Радио и телевизия” се набират и от първоначалните и годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ.

Предвид посочената правна регламентация и фактите по делото следва да бъде прието, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни регистрационни такси, дължими от касатора за радиодейност като търговски оператор, за които не е извършил доброволно плащане. Доколкото липсва специален ред за издаването му по ЗРТ, същият е издаден в съответствие с общите правила по АПК, както правилно е приел и тричленният състав на ВАС.

Другото оплакване по същество за законосъобразност на акта, че издаденият АУПДВ е в противоречие с материалните основания за издаването му е неоснователно. Правното основание за издаване на акта е по чл. 102, ал. 3, т. 3 от ЗРТ, където е посочено, че радио и телевизионните оператори заплащат годишна такса. От друга страна нормата на чл.102, ал. 6 от ЗРТ определя, че размерът, сроковете и начините на заплащането на таксите по алинея трета се определят с Тарифа за таксите за радио и телевизионната дейност, одобрена от Министерския съвет, и същата е посочена в акта като основание за определяне на размера на дължимата такса за съответния период.

Предвид на гореизложено жалбата е неоснователна, тъй като не се констатират сочените в нея касационни основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева платимо от жалбоподателя.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд Петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6456 от 17.05.2010 г. на Върховния административен съд, Първо А отделение по адм. дело № 7940/2009 г.

ОСЪЖДА [Фирма 1] гр. Б., представлявано от управителя К. С. Д. да заплати в полза на Съвет за електронни медии 150/сто и петдесет/ лева, представляващи разноски - юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Ц. С./п/ Г. М./п/ Г. Г./п/ М. Д.

Г.Г.