Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба адв.Р. Р., в качеството на процесуален представител на С. С. Е., управител на "Селин" ООД срещу решение № 2606 от 26.11.2012 г. по адм. дело № 1872 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 241106643 от 27.02.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. П., потвърден с решение № 555 от 18.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. П. относно отказано право на данъчен кредит в размер на 900.00 лв. и начислена лихва за забава в размер на 644.79 лв. за ревизиран данъчен период м.01.2006 г. и допълнително установен корпоративен данък в размер на 18 939.00 лв. за 2005 г. и за 2006 г. в размер на 675.00 лв. и лихва за забава.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на закона, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. П. (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П.) оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл.163, във връзка с чл.228 от АПК от процесуалния представител юрисконсулт Р. С.. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от...