Производство по реда на чл. 160 ал.6 вр. §5 ал.3 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „О”ООД в счетоводството липсва вземане към ЕТ „К”ООД Търговище предприятието на регистрирания от него едноличен търговец ЕТ”Клинч-Н. Н.”, което прехвърляне било вписано в търговския регистър на 08.09.2004г. и била прекратена дейността на ЕТ и търговецът заличен. Цената на прехвърлянето е 240 000лв. Съгласно счетоводния баланс на търговеца към 30.09.2004г. размерът на собствения капитал е 255 688,46лв. Установено е също при ревизията, че по договор от 12.11.2003г. „МБ”ООД дал паричен заем на ЕТ”Клинч-Н. Н.” с краен срок на връщане 12.04.2003г. в размер на 130 000лв. /сумата била преведена частично с банков превод и частично с разходен касов ордер, съответно на 13 и 12.11.2002г./. Посоченият заем бил осчетоводен в счетоводството на ЕТ по кредита на счетоводна сметка 499 Други кредитори. С приходен касов ордер №22/12.04.2003г., издаден на кредитора и осчетоводен при него, ЕТ върнал в пълен размер заема, а с приемо-предавателен протокол от същата дата двете страни по договора с подписите си удостоверили връщането на сумата. Връщането на средствата обаче не било осчетоводено в счетоводството на ЕТ - според ревизиращите към 31.12.2003г., видно от оборотната ведомост на сметка 501 и 499 „Д”ООД. Към 31.01.2004г. задължението към посочения кредитор било трансформирано в счетоводна сметка 102 - Основен капитал не изискващ регистрация. Поради това противоречие в оценката на сумата 105 000лв. при счетоводното й отразяване е поискано обяснение от ревизираното лице. В това обяснение, г-н Николов е твърдял, че на 10.04.2003г., за да се погаси задължението на ЕТ към „МБ”ООД, е получил паричен заем от лицето И. Д. И. от С. З. в размер на 130 000лв. При така установените факти, ревизиращите приели, че осчетоводеното от ЕТ задължение в размер на 105 000лв. към „МБ”ООД не съществува и с тази сума следва да се увеличи определената от собственика на ЕТ данъчна основа по чл.24 ал.4 ЗОДФЛ отм. . Няма и доказателства за трансформирането на тази сума в собствен капитал, поради липса на съгласие от страна на кредитора.
По делото пред първоинстанционния съд е прието без оспорване заключение на тройна съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което, в счетоводството на прехвърленото предприятие на ЕТ е допусната грешка при отразяването на процесните операции, защото през м.04.2003г., при погасяването на задължението на ЕТ към „МБ”ООД е следвало да се вземе счетоводен запис Дебит 499 „Д”ООД е трябвало да се вземе счетоводен запис дебит сметка 102- капитал неизискващ регистрация- 25 000лв.- Кредит 501 каса-25 000лв., като тези грешки не са се отразили на финансовия резултат. В счетоводния баланс на ЕТ към 30.09.2004г. не фегурира зъдлжение към „М”ООД като тези грешки не са се отразили на финансовия резултат.
По чл.24 ал.4 ЗОДФЛ отм. данъчната основа при прехвърляне на предприятие на едноличен търговец е положителната разлика между определената с договора продажна цена и собствения капитал на предприятието. Съгласно §1 т.56 от ДР на ЗОДФЛ отм. "собственият капитал на предприятието" във връзка с прилагането на чл. 24, ал. 4 е разликата между балансовата стойност на активите и балансовата стойност на пасивите на предприятието.
Без съмнение, задължението на ЕТ към „М”ООД по договора за паричен заем е представлявало привлечен капитал във вид на пасив, който намалява стойността на собствения капитал, съгласно легалното му определение. Въпреки счетоводния запис на задължение от 105 000лв. към посоченото ООД към момента на прехвърлянето на предприятието на ЕТ, такова задължение не е съществувало, поради погасяването му. Ревизираното лице обаче е доказало твърденията си, че вместо посочения пасив ЕТ е получил сумата 105 000 лв. от него в качеството му на собственик на капитала, а той самият е получил тази сума в заем от физическото лице И. И.. В ДРА ревизиращите са приели за доказан факта на получаването на сумата в заем от посоченото физическо лице с представената към договора за паричен заем разписка с подписа на получателя Николов. Погасеният заем към посоченото ООД просто е заместен с такъв към собственика на капитала, изплатил заема на ЕТ . Затова обосновано е заключението на вещите лица, че при това не се променя финансовият резултат.
По изложените съображения, не се установяват твърдяните касационни основания за отмяна и решението на окръжния съд следва като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторът следва да заплати на ответника деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 600лв.
Предвид изложеното и на основание чл.221 ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 575 от 19.06.2007г. на Варненски окръжен съд, постановено по адм. дело № 628 по описа за 2006г. ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” Варна при ЦУ на НАП да заплати на Н. И. Н. от гр. Т., ул."Радецки" 33, ет.7, ап.19 деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 600лв. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Н./п/ И. А.а Т.Н.