Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на на С. А., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Варна, срещу решение № 915 от 15.04.2013 г. по адм. дело № 3220 по описа за 2011 г. на Административния съд - Варна. С него по жалба на ЕТ "Д. М.-Мадлок" е отменен ревизионен акт №
1101056/31.05.2011г. на орган по приходите, потвърден с Решение № 499/19.08.2011г. на Директор Д-я „ОУИ” при ЦУ на НАП – Варна /сегашно наименование ОДОП/, с който на жалбоподателят определени задължения по ЗДДС за периодите 08.2007г., 11.2007г., 12.2007г., 03.2008г., 05.2008г., 06.2008г., 07.2008г., 09.2008г., 11.2008г., 12.2008г., 01.2009г., 02.2009г., 03.2009г., 04.2009г., 06.2009г. и 09.2009г. в общ размер на 124 846.35лв. /стодвадесет и четири хиляди осемстотин четиридесет и шест и 0.35/ и лихви за забава в общ размер на 38 783.61лв. /тридесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и три и 0.61/, по фактури издадени от “МК Сервиз” ЕООД София и “Консолид” ООД Русе.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по касационната жалба - ЕТ "Д. М.-Мадлок", чрез процесуалния си представител адв.А. Н. оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски и за касационната инстанция.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - Варна е билревизионен акт № 1101056/31.05.2011г. на орган по приходите, потвърден с Решение № 499/19.08.2011г. на Директор Д-я „ОУИ” при ЦУ на НАП – Варна /сегашно наименование ОДОП/, с който на жалбоподателят определени задължения по ЗДДС за периодите 08.2007г., 11.2007г., 12.2007г., 03.2008г., 05.2008г., 06.2008г., 07.2008г., 09.2008г., 11.2008г., 12.2008г., 01.2009г., 02.2009г., 03.2009г., 04.2009г., 06.2009г. и 09.2009г. в общ размер на 124 846.35лв. /стодвадесет и четири хиляди осемстотин четиридесет и шест и 0.35/ и лихви за забава в общ размер на 38 783.61лв. /тридесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и три и 0.61/, по фактури издадени от “МК Сервиз” ЕООД София и “Консолид” ООД Русе. В ревизионният акт се констатира, че ревизираното лице е получател по фактури за стоки и услуги, издадени от "МК Сервиз" ООД и по една фактура, издадена от "Консолид" ООД, като според ревизиращият орган не е налице прехвърляне на право на собственост и осъществяване на услугите, които те материализират. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по делото, отграничени са основните спорни моменти, направен е анализ на събраните доказателства - писмени доказателства, представени още в ревизионното производство, заключение по съдебно-счетоводната експертиза и свидетелски показания и е направен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено.
Според касатора спорен е въпросът относно оборването на констатациите на ревизионния акт за нереалността на доставките на стоки и услуги по отношение на ревизирания субект, по които е получател от посочените две търговски фирми, както и изцяло кредитирането на заключението по съдебно-счетоводната експертиза. По отношение нереалността на доставките от "МК Сервиз" ООД следва да бъдат споделени съображенията на съда относно включване на услугите по изработка на дизайнерски проекти и заготовките, в себестойността на произведената от ревизирания субект продукция - метални изделия и отчетен в счетоводството му приход от продажби на същата, в която са вложени материалите и услугите по процесните фактури и по който приход не се спори. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че в хода на ревизионното производство жалбоподателят е представил необходимите доказателства, водещи до извода за право да се ползва ДК по издадените фактури – представил е договор и анекси към него, данъчните фактури, приемо-предавателни протоколи, пътни листи и счетоводни документи за отразяване на извършени счетоводни операции във връзка с процесните фактури, които доказателства не са обсъдени от страна на данъчния орган, а е стигнато само до необосновано заключение че тези доказателства не доказват наличието на доставка, тъй като прекия доставчик не е представил документи, установяващи датата на данъчното събитие по смисъла на ЗДДС и наличието на разходи свързани с транспорта по доставките, а така също и не са представени и доказателства от страна на ДЗЛ, от които да се установи точно кога е настъпило данъчното събитие по смисъла на ЗДДС и за доставчика е възникнало задължение да издаде фактура в срок. Тези изводи на приходните органи не се подкрепят от събрания в ревизионното и съдебно производство доказателствен материал. По повод на доставката от "Консолид" ООД и нейната реалност, съдът правилно се е позовал на наличието на споразумение между страните по нея, на издадената фактура, на счетоводното отразяване на същата при доставчика и получателя - ревизираното лице, както и на установения от експерта ръст на нарастване на доставките за чуждестранни дружества за предшестващата година и за първата ревизирана, както и на събраните гласни доказателства - разпит на управителя на самото дружество Б. Ц. П..
По отношение на съдебните разноски, същите правилно са определени с оглед на изхода от спора и представляват такива за държавна такса, възнаграждение на съдебния експерт и адвокатско възнаграждение.
При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 5 500 лв., представляващи такива за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък и платежни документи - фактура № 295 от 3.07.2013 г. и извлечение от банкова сметка.
Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 915 от 15.04.2013 г. по адм. дело № 3220 по описа за 2011 г. на Административния съд - Варна.
ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. да заплати на ЕТ "Д. М.-Мадлок" сумата 5 500 лв., съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. М./п/ Д. П. Д.П.