Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, вр. с чл.160 ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по касационна жалба на директор на дирекция "ОУИ"гр.В.Търново при ЦУ на НАП срещу решение №169 от 7.5.2008г., постановено по адм. дело №551 по описа за 2007г. на Административен съд - гр.В.Търново, в частта, с която е прогласен за нищожен РА №0400-9/4.6.2007г. на ТД на НАП-В.Търново, потвърден с решение №598 от 6.8.2007г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП за данъчен период на м.11.2006г., както и в частта, с която е отменен РА за останалите проверявани данъчни периоди. Развива подробни съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се доводи както относно преценката за приложение на нормата на чл.129 и сл. от ДОПК - по отношение представения АПВ, която счита за неправилна, така и по същество на спора в останалата отменителна част на решението, и се иска делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на същия съд по същество.
Ответникът"Ф"ЕООД, чрез процесуалния представител, оспорва касационната жалба, счита, че същата е неоснователна. В представени по делото писмени бележки развива доводи за правилност на решението на съда, иска да бъде оставено в сила постановеното съдебно решение като правилно и претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховен административен съд, първо "А" отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл.218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е частично основателна само по доводите за неправилна преценка на представения АПВ за данъчен период на м.11.2006г. и обявената нищожност на РА.
Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил
РА №0400-9/4.6.2007г. на ТД на НАП - В.Търново, потвърден с решение №598 от 6.8.2007г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с който акт е бил отказан данъчен кредит в общ размер на 25561,51 лв., със съответните лихви за данъчни периоди на м.7,8,9 и 10.2005г. и м.10. и 11. на 2006г. по доставки от "В"ЕООД по 31 броя фактури. В съдебното решение, за да достигне до описания по-горе резултат за нищожност съдът е приел, че издадения АПВ №338 от 5.3.2007г. / неправилно вписан в съдебното решение с дата 5.3.2006г. / при неспазване на реда на чл.132 и 133 от ДОПК са пречка за издаване на РА за процесния период на м.11.2006г. По отношение на втората, отменителна част е разгледал и анализирал събраните доказателства по делото и е посочил, че са събрани всички данни както във връзка с доказателствата за начисляване на данъка и т. н., така и за реалност на доставките по смисъла на чл.6 от ЗДДС във връзка с плащане на данъка по ДДС-сметка на доставчика. Поради което нямало основание да се приеме, че не са налице предпостваки за признаване на данъчен кредит за получателя по доставките.
Решението е неправилно в частта за нищожност поради представен АПВ за м.11.2006г. по отношение преценката на съда и правилно в останалата му част.
Уредбата за подлежащи на прихващане и връщане на суми е дадена в текстовете на чл.128 и сл. от ДОПК като ал.3 претърпя промяна с ДВ бр.108 от 2007г. в сила от 19.12.2007г. , за по-добра конкретизация. Предвиди се, че независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия, дори нещо повече - в последното изречение се предвиди ако актът е обжалван по съдебен ред, издаване на РА е допустимо до влизане в сила на съдебното решение. В случая АПВ е издаден м.3.2007г., преди посочената промяна, но и при предишната редакция няма съмнение за идеята и целта на законодателя - независимо от издадения АПВ, задълженията за данъци да могат да подлежат на ревизия като следва да се обърне внимание и на разпоредбата на чл.133 ал.1 от ДОПК - кога може да бъде изменено задължение по този ред за данъци и осигурителни вноски - само с влязъл в сила РА. Изключени са останалите случаи, поради което при издаден АПВ, няма пречка да бъде направена ревизия за същия период. Следва решението в тази част да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане.
В останалата част решението следва да бъде оставено в сила като правилно, съобразено със закона и фактите по делото. Анализът на доказателствата за останалите доставки за м.7,8,9,10.2005г. и м.10.2006 г. по делото е в съотвествие с фактите и съдът е направил законосъобразни изводи за тях. Всички данни са по делото като "ВБ"ЕООД е издал фактури, с предмет на доставката / включително и за спорния м.11.2006г./ - стоки пр. сироп хвойна, екстракт от артишок и т. н. към които има приемо-предавателни протоколи, представени са и всякакви други доказателства относно счетоводното отразяване на сумите - оборотни ведомости, главна книга, справки начислен ДДС и т. н., както и митнически декларации за внос на продуктите от "В"ЕООД и ДДС е начислен по смисъла на чл.55 ал.6 от ЗДДС. Всички представени доказателства - писмени и гласни, има разпитан и свидетел - съдебен протокол от 14.4.2008г., са преценени правилно от съда и правилно са били съобразени. Доставчикът е разполагал и със складови помещения и наети лица по трудови договори, които са приложени към делото. Поради което следва да се приеме, че не са налице никакви пречки по чл.65 ал.4 т.3 и 4 от ЗДДС, за признаване право на данъчен кредит, каквито са били основанията на органите по приходите за отказ. Няма никакво противоречие между тях и само твърдението на касатора, че " същите са били създадени за целите на това производство", са изцяло неподкрепени, тъй като повечето от доказателствата/ без заключението на експертизата и разпита на свидетеля/ са били представени още пред ревизията. За да направи преценка съда кои доказателства са относими и на кои да даде вяра следва да има противоречиви такива, представени от двете страни, а в случая това не се наблюдава - напротив, стремежа на данъчно-задълженото лице е да изпълъни всички изисквания от страна на проверяващия орган и са представени всякакви данни, между които не се наблюдава никакво противоречие. Следователно и съда няма основание да не цени едни или други доказателства.
Решението в частта само за нищожност на РА за данъчен период на м.11.2006г. следва да бъде отменено, делото да бъде върнато само в тази част за ново разглеждане. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. На ответника следва да бъда присъдени разноските в размер на 1100 лв. Останалите, включително юристконултско възнаграждение, следва да бъдат преценявани при новото разглеждане на делото.
По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 вр. с чл.222 ал.2 т.1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение №169 от 7.5.2008г., постановено по адм. дело №551 по описа за 2007г. на Административен съд - гр.В.Търново, в частта, с която е прогласен за нищожен РА №0400-9/4.6.2007г. на ТД на НАП-В.Търново, потвърден с решение №598 от 6.8.2007г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения на "Фини 789" ЕООД, гр.В.Търново за данъчен период на м.11.2006г. и
ВРЪЩА делото само в тази част на друг състав на същия съд за ново разглеждане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА директор на дирекция "ОУИ"-гр.В.Търново да заплати на "Фини 789" ЕООД, гр.В.Търново, представлявано от Н. Я. сумата 1100 лв. разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Р. М. Р.М.