№ 3203

С., 20.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. И.

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 125/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби от Прокуратурата на РБ, чрез прокурор П., и от Н. Б. Б., чрез адв. П. П., срещу въззивно решение № 792 от 04.07.2024 г., постановено по въззивно гр. дело № 1282 по описа за 2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №5/94.01.2024 г. по гр. д. № 445/2023 г. на Окръжен съд-Перник. С последното като краен резултат Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Н. Б. Б. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на неоснователно повдигане на обвинение по ДП №31/2019 г., по което е признат за невиновен с решение №172/16.12.2022 г. на ВКС, 2-ро н. о., по к. н.д. №861/22 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на исковата молба 19.01.2023 г. до окончателното й изплащане и искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв.

Касационната жалба на Прокуратурата на РБ е подадена срещу осъдителната част на въззивното решение и в нея се сочат оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Искането е за отмяна на решението и намаляване на присъденото обезщетение.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поставя въпроси във връзка с основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от пострадалото лице, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства по делото и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. По въпросите се твърди противоречие с ППВС № 4/1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ВКС, както и с решение №150 от 20.12.2018 г. на ВКС, по гр. дело №871/2018 г., ІІІ г. о., решение №192 от 14.06.2016 г. на ВКС, по гр. дело №1061/2016 г. на ІV г. о., и решение №77 от 22.07.2020 г. на ВКС по гр. дело №4010/2019 г., ІІІ г. о..

Ответникът по касационната жалба Н. Б. Б. не е заявил становище по нея.

Н. Б. Б. обжалва решението в отхвърлителните му части. В касационната жалба, преподписана от адв. П., са релевирани оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявената претенция в пълния заявен размер по исковата молба, който смята, че е справедлив размер на обезщетението за неимуществените вреди.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, изготвено и подписано от адв. П., назначен служебен адвокат по допусната правна помощ за касатора (ищец по делото) Н. Б. се сочи, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се поставя въпрос, относно обстоятелствата, които следва да се съобразят и кои са критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи, че въззивното решение по отношение на критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди е постановено в противоречие с решение №253 от 02.07.2012 г. по гр. дело №652/20112 г. на ВКС, решение №42 от 22.02.2013 г., по гр. дело №854/2012 г. и определение №4603 от 15.10.2024 г. по гр. дело №303/2024 г. на ВКС.

Ответникът по касация Прокуратурата на РБ не взема становище по касационната жалба на Н. Б. Б..

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

По делото е установено, че с постановление от 04.02.2020 г. на прокурор от РП П. е образувано досъдебно производство и е бил привлечен ищецът като обвиняем за набеждаване - за престъпления по чл. 286, ал. 1, вр. с чл.26, ал.1 НК за това, че в периода 18.07.2017 г. - 21.02.2018 г. в условията на продължавано престъпление пред надлежен орган на властта /Районна прокуратура [населено място] и Окръжна прокуратура [населено място] /в писмени жалби набедил З. Б.- съпруга на починалия му баща - в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 2, вр. ал. 1 от НК /че след смъртта на бащата Б. Б. отказвала на Н. Б. всякакъв достъп до лек автомобил марка „С.“, модел „К.“, съсобствен между З. Б. и Н. Б., и криела същия от него и че е започнала разпродаването на части на лекия автомобил. Прието е, че не е спорно, че първоначално ищецът е подал жалба до Прокуратурата за обсебване на оставеното в наследство общо със З. Б. имущество, както и че той и неговата майка за период от 2018-2023 г. са били подали 99 жалби против различни лица. Установено е от представените писмени доказателства, че ищецът е бил задържан под стража за период от 26 часа, за да се осигури явяването му пред съда за разглеждане на мярката му за неотклонение и също така е бил с мярка за неотклонение домашен арест в периода от 05.06.2020г до 14.07.2020г. След като е внесен обвинителен акт срещу ищеца за посочените престъпления и е било образувало н. о.х. д. № 01192/2020 г. по описа на РС Перник, същият е бил признат за невиновен от първа инстанция, а с присъда на ОС Перник по в. н.о. х.д.№ е бил признат за виновен и е осъден на една година лишаване от свобода. С окончателно решение от 16.12.2022 г. по к. н.д.№861/2022 г. по описа на ВКС ищецът Н. Б. е признат за невиновен.

Прието е, че ищецът е бил настанен на задължително лечение с решение на съда по ч. н.д.№02050/2019 г., след като е имал проблеми с алкохола от ученическите години и страда от психическо разстройство с опасност за околните и здравето му. Лечението на ищецът е било провеждано неколкократно в Д. Р., в МБАЛ П. до 09.2020 г., от където е изписан с диагноза психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употребата на алкохол.

По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят Д. е посочил, че след като ищецът станал обвиняем, започнал да пие много и станал агресивен. Свидетелката С., майка на ищеца, е посочила, че след задържането на ищеца станал агресивен и по време на домашния арест правел скандали, бил постоянно затворен в къщи, имало побоища, започнал да пие. Въззивният състав е кредитирал дадените показания като основани на преки и непосредствени впечатления.

По делото е била представена справка за съдимост на ищеца, в която е било посочено, че е бил осъждан за отнемане на чужди движими вещи, за управление на МПС след употребата на алкохол и е подсъдим по дело за измама, извършена през 2020 г., което е висящо. В свидетелството за съдимост е било посочено, че към 2021 г. не е било осъждано.

При съвкупна преценка на събраните доказателства съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. С оглед на оправдателната присъда предприетите спрямо ищеца действия от разследващите органи и прокуратурата се явяват незаконни. Ищецът е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника. За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният състав е съобразил, че към датата на привличане към наказателна отговорност ищецът е бил на 28 г., бил е обвинен в извършването на две тежки престъпления, за които е предвидено лишаване от свобода над 5 години. На Б. е била наложена мярка за неотклонение – „задържане под стража“ за 26ч., както и домашен арест, но като цяло наказателното производство от 2г. и 10 месеца не е продължило за дълъг период и ищецът е търпял обичайните вреди за едно лице - притеснения от изхода на делото, страх от осъждане, засягане на достойнството, напрежение в отношенията с близки и познати. От друга страна, съдът е приел, че миналите осъждания на ищеца не се отразяват при определяне на обезщетението за вредите от настоящото незаконно обвинение срещу него. Също така е посочил, че независимо че ищецът е страдал от психическо и поведенческо разстройство и алкохолизъм преди започване на наказателното производство и също така преди повдигане на обвинението е бил настанен за лечение в различни психиатрични клиники, тези заболявания се засилили и задълбочили по време на наказателното производство при взетата мярка за неотклонение „домашен арест“. Съдът е приел, че влошеното по време на домашния арест здраве на ищеца се дължи и на засилената консумация на алкохол и агресивни прояви, което обуславя определяне на по-висок размер на обезщетението. При тези данни и съобразно социално-икономическата обстановка в страната към процесния период съдът е приел, че сумата от 30 000 лв. е справедливото обезщетение за доказаните неимуществени вреди. За неоснователно е прието искането за присъждане на обезщетение в по-голям размер.

Настоящият състав на Трето гражданско отделение намира, че е налице соченото от касаторите основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставения правен въпрос за критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ , в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и за проверка за съответствие с разрешенията в ППВС № 4/23.12.1968г., т. 3 и т. 11 на ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, вкл. посочената от касаторите в касационните им жалби.

Предвид изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 792 от 04.07.2024 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 1282/2024 г.

УКАЗВА на касатора Н. Б. Б. в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да внесе по сметка на ВКС държавна такса от 5 лева и в същия срок да приложи доказателство за това. При неизпълнение на указанията касационната жалба подлежи на връщане.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: