Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на адв.В. В., в качеството му на процесуален представител на А. Т. Ч., в качеството му на управител на "Т. А." ЕООД, срещу решение 5860 от 5.11.2012 г. по адм. дело 6413 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт 1005543 от 18.03.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с решение 1041 от 17.06.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. С. относно определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.03., м.08., м.12.2007 г. и м.02. и м.05.2008 г. в резултат на отказано право на данъчен кредит в общ размер от 17 400.00 лв. и начислена лихва в общ размер от 7 835.51 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. В съдебно заседание иска присъждане на съдебни разноски само за държавна такса.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. З.. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу

ревизионен акт...