Производство по чл.160 ал.6 ДОПК и чл.208 и сл.АПК.

К. Д. на Дирекция ОДОП-В. Т. моли да бъде отменено решение 462/13.01.2014г. по адм. д.545/2011г. на АС-В. Т. в частта, с която е отменен РА 061003537/16.02.2011г. на ТД на НАП-В. Т. и в частта за разноските като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и в тази част като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. По съображения в писмен отговор моли жалбата против решението на другата страна да бъде отхвърлена.

Втора касационна жалба е подадена от Надежда 2002АД против решението като неправилно в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена, а също и в частта за разноските. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл.218 АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са допустими и подадени в срок, а разгледани по същество са неоснователни.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА 061003537/16.02.2011г. на ТД на НАП-В. Т. в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 58 180лв за периода м.9 10 и 11.2008г., м.4 6 и 9 11.2009г., м.1 2, 4 5.2010г. по фактури на БДФ билдЕООД, Фис инЕООД и ВХ комерсЕООД и в частта за определен допълнително корпоративен данък за 2008г. 6 592,80лв и 10 640лв за 2009г., и в частта за начислени лихви за забава по посочените вземания. Жалбата против РА в останалата й част за определени задължения по ЗДДС отм. и ЗДДС за периода м.9.2005г. м.6.2010г. и по ЗКПО отм. и ЗКПО за 2005г. 2009г. е отхвърлена. В диспозитива на решението два пъти са...