Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение 308/04.02.2014 г., постановено по адм. дело 1595/2013 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА 091204360/05.02.2013 г., издаден от старши инспектор по приходите ри ТД на НАП гр. П. в частите, потвърдени с решение 418/30.04.2013 г. на директора на същата дирекция за определените данъчни задължения на Л. Р. Р. от с. Н. П., О. Ч., О. К. за данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2005 г. в размер на 796,72 лв. и лихви 659,97 лв.; данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 6 511,88 лв. и лихви 1 189,56 лв. (за 2009 г. посоченият размер на данъка е вследствие изменение на РА с решението на директора на дирекция ОДОП), данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 1 128,71 лв. и лихви 206,27 лв.; вноски ДОО за 2009 г. и 2010 г. в общ размер от 4 869,10 лв. и лихви 2 257,51 лв.; вноски ДЗПО-УПФ за 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 2 027,43 лв. и лихви 922,73 лв. и вноски за ЗО за 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 3 243,88 лв. и лихви 761,59 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че неправилно съдът, обсъждайки наличните доказателства и заключенията на съдебно-счетоводната експертиза (основно и допълнително) е приел, че ревизираното лице е разполагало с твърдените от него суми, респ. изводите на...