Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160 ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на И. С. А. - директор на Дирекция "ОДОП", гр. Б., при ЦУ на НАП против решение 373/25.02.2015 г., постановено по адм. д. 2819/2013 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано след като с решение 15321/20.11.2013 г. по адм. д. 3488/2013 г. по описа на ВАС е отменено постановено по спора решение на друг състав на АС Бургас и делото върнато на същия съд за ново разглеждане.

Административен съд Бургас е бил сезиран с жалба от К. Г. С. от гр. А., ул. Д. Ш. 31, в качеството си на ЕТ Краникс подем - К. С. с ЕИК 102683058 против ревизионен акт (РА) 1101029/26.08.2011 година на орган по приходите при ТД - Бургас на НАП, потвърден с решение РД-10-384/21.11.2011 година на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - Бургас при ЦУ на НАП. Съдът е отменил РА като незаконосъобразен.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключенията на вещите лица по назначените и приети СТЕ и СИЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Обоснован е изводът за незаконосъобразност на обжалвания РА, с който на ЕТ е отказан претендирания данъчен кредит по процесните доставки на услуги от тримата изпълнители поради тяхната нереалност и същевременно по реда на чл.26 т. 25 от ЗКПО е определен корпоративен данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ.

Въз основа на представените писмени доказателства и експертни заключения необорени от приходния орган, правилно съдът е приел, че доставките са реални, т. е. издадените фактури отразяват действително извършване на възложените с договорите услуги и дейности, която констатация се подкрепя от анализ на цялостния доказателствен материал - писмени, гласни доказателства и експертизи. Установено е от заключенията на експертите, че спорните фактури са били осчетоводени не само от ревизираното лице, но и от доставчиците. Правилно е констатирано, че наред с представените договори, представляващи индиция за реалното осъществяване на различните видове услуги са двустранно подписаните фактури и протоколи, както и приложените фискални бонове за осъществените плащания по тях, които, ценени във взаимовръзка с останалите доказателства са мотивирали направеното от решаващия съд заключение за реалност на доставките. Правилен е и изводът на АС Бургас, че след като в хода на ревизията и съдебното производство органът по приходите не е ангажирал доказателства, че доставките са извършени от лица, различни от издателите на спорните фактури, то необоснован и материално незаконосъобразен е изводът на ревизиращия орган, че правото на данъчен кредит следва да бъде отказано на осн. чл. 70 ал. 5 ЗДДС.

С оглед на това, правилно е изразеното становище за изпълнени изискванията на чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 вр. чл.9 и чл.25 от ЗДДС, поради което общата сума, представляваща данъчен кредит, следва да бъде призната за възстановяване от приходната администрация. При формиране на изводите си съдът се е позовал и на относима практика на СЕС по прилагане на разпоредбите на Директива 2006/112 ЕО, като е отчел и отсъствието констатации или твърдения за наличие на елементите на данъчна измама.

Предвид приетата реалност на процесните доставки и заключението на СИЕ за вярно отразяване на стопанските операции в счетоводствата на жалбоподателя и неговите доставчици, правилно е отменен РА и в частта за определения данък по чл.48 от ЗДДФЛ за процесните периоди.

С оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски по делото, тъй като не са установени такива по размер в настоящото производство.

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 373/25.02.2015 г., постановено по адм. д. 2819/2013 г. по описа на Административен съд Бургас. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Ч./п/ А. А. С.Ч.