Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу Решение 737/11.02.2014 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело 7223/2013 г. по описа на същия съд, с което е отменен по жалбата на Г. Г. ООД ревизионен акт /РА/ 2161209356/13.03.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден по административен ред с Решение 1099/24.06.2013 г. на директора на Д. О. и управление на изпълнението гр. С. към ЦУ на НАП /към момента Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, с който за данъчни периоди м. 06.2008 г.,

м.09.2010 г., м. 10.2010 г., м. 11.2010 г. и м. 01.2011 г. на Г. Г. ООД е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 117 794,64 лева и съответните лихви за забава.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се остави в сила ревизионния акт и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Г. Г. ООД, чрез процесуалния си представител адв.. Й. изразява становище в съдебно заседание и в писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Претендира направени разноски и представя списък на същите.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по жалбата...