Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационна жалба на "Поликмфорт" ООД, представлявано от адв.. Т., против решение 578/04.02.2015 г. по адм. д. 11059/2013 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът, директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София, представляван от юрк.. Ш., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, намира същата процесуално допустима, а по същество-неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил оспорването по жалбата на "Поликомфорт" ООД срещу Резивионен акт 2141301976/05.07.2013 г. , издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение 1659/30.09.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и зданъчно-осигурителна практика" -София при ЦУ на НАП, с който на дружеството-оспорващ са установени задължения за довнасяне по Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит за периоди 01.02.2011 г.- 28.02.2011 г., 01.05.2011- 31.05.2011 г. и 01.07.2011 г., ведно с с лихви за забава. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По съществото на оспорването е изложил мотиви, че издадените в посочените периоди фактури от кантрагенти на оспорващия не доказват реалност на доставките.
Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му.
В ревизирания период касационният...