Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ Естреа-А. Л. гр. С. чрез процесуалния му представител адв. П. Н. от Адвокатска колегия - гр. С. срещу решение 175/10.02.2014 г., постановено по адм. дело 2087/2012 г. по описа на Бургаския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА 281101601/15.03.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите ри ТД на НАП - гр. Б., потвърден с решение 221/25.06.2012 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Б. при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от Бузов-Гюров ООД, Металстрой БГ ООД, Терзиев и с-ие 62 ЕООД и Насти ЕООД на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС и по фактури, издадени от Ш. Б. ЕАД, Емко М ЕООД, А. С. ООД, Кумазит транс АД, Агропал ООД и ППК Начало 93 на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС в общ размер главници от 38 662,67 лв. и лихви 2 016,18 лв. за данъчни периоди на месеците август, септември 2010 г. и март, май, август и септември 2011 г. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът е възпроизвел констатациите на ревизионния акт, вместо да извърши обективна и независима съдебна преценка на доводите на страните, наведени в хода на съдебното производство. Според касатора съдът не е изследвал самостоятелно и обективно фактите, съобразно събраните и приложени в данъчната преписка и по делото писмени и гласни доказателства, като по този начин е извършено грубо нарушение на съдопроизводствените (неправилно е използван термина административноп роизводствените) правила, което е самостоятелно основание за отмяна. Касаторът е пресъздал в жалбата установените според него факти и обстоятелства по отношение на всяка една от процесните доставки, по които му е отказано право на данъчен кредит. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв.. Н..

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Б. при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата на ЕТ Естреа-А. Л. срещу посочения по-горе ревизионен акт по доставките от Бузов-Гюров ООД, Металстрой БГ ООД, Терзиев и с-ие 62 ЕООД и Насти ЕООД на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, първоинстанционният съд е приел, че те не е доказано реалното им изпълнение.

Д. Б.-Гюров ООД е издал фактури с предмет на доставките окопаване, торене и пръскане с хербицит на 75 дка и доставка на елитни крави, но за тях съдът е приел, че няма безспорни доказателства за реалността им.

С подобни мотиви е прието от съда и по фактурите, издадени от Металстрой БГ ООД за СМР, тъй като няма представени доказателства за извършването им, а и от писмените обяснения на издателя на фактурите е установено, че той няма търговски взаимоотношения с ревизирания търговец и не му е доставял посочените във фактурите услуги

За фактурата на Терзиев и с-ие 62 ООД съдът е приел, че не е доказано реалното осъществяване на доставката на 8 тона амониева селитра, а само счетоводно отразяване на фактурата.

По фактура 5311001497/29.04.2011 г., издадена от Анкъл статис ООД с предмет доставка на семена за бамя в обжалваното решение е прието, че липсва оригинал на процесната фактура, както и не е доказано, че ревизираното дружество притежава земя собствена или наета и затова е счетено, че не може да се ползва право на данъчен кредит. Установено е, че на "Анкъл статис" ООД ревизираното лице е издал две фактури 62/19.09.2011 г. с предмет доставка на бамя 32022 кг. след аванс и 67/28.09.2011 г. с предмет доставка на бамя-14277 кг. след аванс е установено, че жалбоподателят ги е включил в дневника за продажби за месец ноември 2011 г. и затова с ревизионния акт според съда правилно са определени задължения за лихва размер на 46,61 лв. поради неотразяване на фактурите в съответния данъчен период.

По фактура 1238/30.08.2011 г., издадена от Насти ЕООД с предмет бране на бамя съдът е възприел констатациите в ревизионния акт, че не е доказано реалното извършване на доставките поради установеното в хода на ревизията, че по всички фактури през месец септември са издадени данъчно-кредитни известия (ДКИ), както и че дерегистрацията на доставчика на 28.07.2011 г. означава, че след тази дата той не може да издава данъчни фактури. По отказания данъчен кредит по 18 бр. фактури, издадени през месец септември 2011 г. от Насти ЕООД с предмет на доставките бамя и транспортни услуги и по една фактура 680/13.09.2011 г., издадена от ППК Начало-95 с предмет на доставката окопаване на 60 дка бамя важат изложените по-горе мотиви и затова данъчният кредит е отказан на основание чл. 70, ал.1, т. 2 ЗДДС. По отказания данъчен кредит от 18 бр. фактури от Насти ЕООД е прието, че е установено, че по всички фактури са издадени ДКИ, както и, че този доставчик е дерегистриран по ЗДДС на 28.07.2011 г. и правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС.

По фактура 5745/30.06.2011 г. с издател Кумазит транс АД с предмет доставка на бензин А95Н и дизелово гориво данъчният кредит не е признат поради непредставяне на пътни листове за употреба на процесното гориво, както и било установено, че собственикът на едноличния търговец е закупил на 23.03.2011 г. лек автомобил О. В. и е наел бус Ивеко на 01.06.2011 г., като данъчният кредит е отказан на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС, тъй като такъв не се признава за стоки и услуги, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили.

По фактура 20...12324/29.07.2011 г., издадена от Агропал ЕООД с предмет на доставката препарати с мотиви, че ревизираното лице не е доказало, че притежава собствена или наета земя, която да обработва и съответна да ползва процесните препарати. По фактурите, издадени от Ш. Б. ЕАД и Емко М ООД

за горива - газ и А95АН съдът е приел, че не е доказана реалността на тези доставки и затова констатацията на пиходните органи за отказ от правото на данъчен кведит е споделен от решаващия съд. Обжалваното решение е постановено.

Правото на данъчен кредит представлява материално право и за законосъобразното му упражняване от получателя на стока и/или услуга е необходимо по категоричен начин да се докаже не само документалното оформяне на доставката, но и нейното реалното осъществяване. Това означава, че при фактуриране на доставка на стока, следва да се докаже по безспорен начин, че тя е предадена от доставчика на получателя, а при услугата че тя е извършена от издателя на фактурата (и). В процесния случай правилно първоинстанционният съд е възприел констатациите на ревизионния акт, че не е доказано реалното изпълнение на фактурираните доставки на стоки и услуги от посочените доставчици. Наличието на счетоводно отразяване на фактурите, не е достатъчно за признаване правото на данъчен кредит, а то се обуславя от реалното изпълнение на обективираните в тях стопански операции. Договорите, които са представени по делото, могат да заместят фактурите и обратно, но нито едни от тях не доказват реалното изпълнение на доставките, за които следва да са налице категорични доказателства, че доставчикът е притежавал съответните стоки, за да ги предаде на получателя, както и установяване начинът на превозването им от обект на доставчика до обект на получателя. Наличието само на складови разписки, не е достатъчно, за да се установи, че процесните стоки са предадени и са извършени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС.

Д. Б.-Гюров ООД е издал фактури с предмет на доставките окопаване, торене и пръскане с хербицит на 75 дка и доставка на елитни крави, но няма доказателства, че фактурираните услуги и на стоки са реално осъществени. Фактурите могат да заместят договора за доставката, но не представляват доказателства за тяхното изпълнение, тъй като от тях не може да се установи, че процесните услуги са изпълнени от доставчика и че стоките (крави) са предадени на получателя. При неотчетени продажби от мляко и приплоди от кравите, не може да се приеме, че е налице реална доставка на крави. Относно фактурираните услуги окопаване, торене и пръскане с хербицит, правилно първоинстанционният съд е счел, че не е доказано, че едноличният търговец обработва земя, за да може да се извършват и процесните услуги. Липсата на доказателства за предаване, съответно приемане на услугите и стоките, правилно са обусловили у съда извод, че правото на данъчен кредит законосъобразно е отказано от приходните органи поради липса на доставки. В подкрепа на горните мотиви, правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според която за 2010 г. и 2011 г. по с/ки 303 Продукция и 304 Стоки няма заприходена земеделска продукция, нито заприходена стока бамя, поради което фактурираните услуги и стоки представляват не е установено да представляват част от себестойността на посочената земеделска продукция, която само документално е оформена по фактурираните от касатора доставки на бамя на А. С. ООД. В този смисъл приложените по делото стокови разписки не установяват, че касаторът е произвел бамя, която да е доставил на А. С. ООД, а от своя страна последният да е доставил на касатора семена за бамя, които той да произведе. Със свидетелските показания не е установено по категоричен начин, че едноличният търговец наистина е обработвал наета земя, поради което правилно правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС.

Със сходни мотиви, приети от първоинстанционния съд, които се споделят и от настоящата касационна инстанция са фактурираните отТерзиев и с-ие 62 ООД доставка на 8 тона амониева селитра, както и за фактура 20...12324/29.07.2011 г., издадена от Агропал ЕООД с предмет на доставката препарати, както и издадените от Насти ЕООД фактури, свързани с производство на бамя и услуги по окопаването й.

Относно фактурите, издадени от Металстрой БГ ООД за СМР, законосъобразни са изводите на съда, че правото на данъчен кредит за касатора не следва да се признава, тъй като няма никакви доказателства за реално изпълнение на СМР, нито са налице доказателства, от които да може тези СМР да се конкретизират в какво се изразяват и на кой обект се извършват. Освен това правилно е установено по делото, че посоченият доставчик е дал обяснения по време на ревизията, че няма никакви търговски взаимоотношения с касатора. Това води до правилния извод, който първоинстанционният съд е приел, че не се признава правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като няма доказателства за реалното изпълнение на фактурираните доставки за СМР

По фактурите, издадени от А. С. ООД и Емко М ЕООД за доставка на семена за бамя и производство на бамя важат мотивите относно доставките от Бузов-Гюров ЕООД и Терзиев и с-ие 62 ООД.

Относно фактурираните от Ш. Б. ЕАД и Кумазит транс АД с предмет доставки газ, бензин А95Н и дизелово гориво данъчният кредит, правилно съдът е възприел констатациите на приходните органи, че по тези доставки не е установено, получуеното гориво да е озползвано, поради липсата у касатора на заведени транспортни средства и затова правилно данъчният кредит е отказан на основание чл. 70, ал.1, т. 2 ЗДДС.

Правилно и с ревизионния акт и впоследствие с обжалваното пред настоящия съд съдебно решение са разграничени основанията за отказ от данъчен кредит по доставките, по които не е установено реално изпълнение чл. 70, ал. 5 ЗДДС, а относно доставки, които не са свързани с икономическата дейност на търговеца чл. 70, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗДДС.

Относно издадените през месец септември 2011 г. фактури е установено в хода на ревизията, че по отношение на фактурите от посочения месец, са издадени ДКИ, поради което и на това основание данъчният кредит правилно е отказан.

За доставката на гориво от Кумазит транспорт АД правилно първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи, че отказът на данъчен кредит е на основание чл. 70, ал.1, т. 5 ЗДДС, предвид закупения от ревизирания търговец О. В. и наетия бус Ивеко с оглед забраната в цитираната разпоредба да се ползва данъчен кредит за стоки и услуги, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на леки автомобили.

Настоящият съдебен състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че правото на данъчен кредит не се дължи и поради установената дерегистрация на Насти ЕООД, предвид установеното в съдебната практика на СЕС в Люксембург, че

правото на данъчен кредит не може да бъде поставено в зависимост от предоставянето на доставчика на идентификационен номер по данък върху добавената стойност - решения по дела С-385/09, С-587/10, С-284/11 и др. Това е така, защото липсата на посоченото формално изискване, не може да постави в неблагоприятно положение получателят по доставката, при положение, че са изпълнени всички предпоставки за признаване на материалното право на данъчен кредит. В случая обаче не е доказана основната предпоставка за признаване на посоченото право, а именно - реалността на доставката, поради което крайния резултат на решаващия съд се споделя от настоящата съдебна инстанция.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което решението като правилно, включително и в частта за разноските следва да бъде оставено в сила чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение 175/10.02.2014 г., постановено по адм. дело 2087/2012 г. по описа на Бургаския административен съд.

РЕШЕНИЕТО

не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ С. А.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Д./п/ М. П.

С.А.