Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).
Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, против решение 312/05.02.2014 г. по адм. д. 3079/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен ревизионен акт (РА) 161102131/05.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение 1023 от 25.10.2011 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ" със сегашно наименование ДД"ОДОП"), с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 51 751.39 лв. и е начислена лихва в размер на 13 959.10 лв., както и е доначеслен корпоративен данък за 2008г. в размер на 5383.64 лв. и лихва от 1398.56 лв. и за 2009г. в размер на 20 492.06 лв. и прилежаща лихва от 2 851.94 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно - постановено в нарушение на материалния закон, поради което е неправилно - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу РА. В касационната жалба са изложени подробни съображения в подкрепа на становището и искането. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Отправя искане за прилагане на разпоредбата на чл.161, ал.3 ДОПК.
Ответникът "Чавдаров, Георгиев и с-ие" ЕООД, представлявано от управителя Д. Б. Г., чрез пълномощника адв. М. К., оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмена защита. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение е отменен РА 161102131/05.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение 1023 от 25.10.2011 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ" със сегашно наименование ДД"ОДОП"), с който на "Чавдаров, Георгиев и с-ие" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 51 751.39 лв. и е начислена лихва в размер на 13 959.10 лв., както и е доначеслен корпоративен данък за 2008г. в размер на 5 383.64 лв. и лихва от 1 398.56 лв. и за 2009г. в размер на 20 492.06 лв. и прилежаща лихва от 2 851.94 лв..и са присъдени разноски в полза на дружеството в размер на 1 350 лв. Административният съд е приел, че незаконосъобразно с РА е отказано да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 51 751.39 лв. с предмет - извършени СМР (включващи сваляне, изкърпване на стара мазилка, шпакловка, боядисване, полагане на фаянс и подови настилки, монтаж на мивки, батерии, доставка и изработване на цялата ел. инсталация - кабели, табло, ключове и лампи, доставка и монтаж на алуминиева дограма, фасадно тръбно скеле, кофраж, армировка и полагане на бетон) на обект Рудник "Трояново-1", "Основен ремонт на производствено - битови помещения - механична работилница" по договор и протоколи обр.19 към фактурите, издадени от "Зора строй" ЕООД. След като е обсъдил сбраните по делото доказателства, съдът е стигнал до извод, че процесните фактури, издадени от прекия доставчик, удостоверяват осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗДДС, надлежно документирани с първични счетоводни документи, и осчетоводени на база същите, респ. по всяка една от тях данъкът е начислен при настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал.1 от ЗДДС, което води до извода за надлежно възникнало право на данъчен кредит за получателя и за неправилно постановен отказ на същото на основание чл. 70, ал.5 от ЗДДС.
Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно.
Решението на Административен съд - Пловдив е постановено, след като с Решение 12 407 от 26.09.2013г. по адм. д. 207/13г., ВАС, Осмо отделение, е отменил Решение 2452/ 09.11.2012г. на Пловдивския административен съд по адм. д. 3067/11г., с което е отменен РА 161102131/05.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение 1023 от 25.10.2011 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ" със сегашно наименование ДД"ОДОП"), с който е отказано право на данъчен кредит в размер на 51 751.39 лв. и е начислена лихва в размер на 13 959.10 лв., както и е доначеслен корпоративен данък за 2008г. в размер на 5383.64 лв. и лихва от 1398.56 лв. и за 2009г. в размер на 20 492.06 лв. и прилежаща лихва от 2 851.94 лв..
Касационната жалба е изключително подробна, но фактическите и правни доводи, които се съдържат в нея са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно и не е необходимо да бъдат възпроизвеждани от настоящата инстанция, която ги споделя изцяло.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че изводите на съда за безспорно доказана реалността на процесните доставки от страна на прекия доставчик Зора стройЕООД са неправилни и некореспондиращи с доказателствата. Съдът правилно е установил спорните по делото факти и като е обсъдил всички събрани доказателства правилно е приел за доказано, че спорните доставки са реално осъществени от Зора строй ЕООД чрез използването на подизпълнител - "Стоун флаар" ЕООД. От подизпълнителя са представени фактури, които са отразени в счетоводството му, договори и протоколи за извършени СМР. Липсата на доказателства за материална и кадрова обезпеченост на подизпълнителя, не може да обоснове извод за липса на облагаема доставка между прекия доставчик и ревизираното лице, когато са налице доказателства за реалността на преките доставки - фактури, договори между ревизираното лице и Зора строй ЕООД за извършване на СМР, двустранно подписани приемно-предавателен протокол и протоколи обр. 19 за установяване завършеност и изплащане на натурални видове СМР. По делото е установено по несъмнен начин( а това не се и оспорва от приходната администрация), че обектът Рудник "Трояново-1" с подобект "Основен ремонт на производствено - битови помещения - механична работилница" е изпълнен. За реалното извършване на посочените СМР свидетелстват и наличните строителни книжа, като това правилно е съобразено от първостепенния съд. В мотивите на обжалваното решение са обсъдени Протокол за откриване на строителна площадка, и определяне на строителна линия и ниво на строежа; Четири броя удостоверения V- 002566, V - 001 640; 003 399; 00836 за регистрация на "Зора строй" ЕООД в Централен професионален регистър на строителя, както и Протоколи 1, 2, 3 и 4, установяващи закановото развитие на дейностите, предшестващи и съпътстващи един строеж, както и издаването на съответните фактури с получател ревизираното лице. Наред с това административният съд е констатирал и съответствие между посочените отделни видове СМР и договореното. Процесните фактури са отразени като приход, ДДС е отразен като задължение към бюджета, отразени са плащания, които към датата на заключението са окончателно извършени. В счетоводството на ревизираното лице са налице първични счетоводни документи, които да обосноват счетоводното документиране на стопанските операции, свързани с възложените СМР по договор за строителство, сключен между "Чавдаров, Георгиев и с-ие" ЕООД и "Зора строй" ЕООД.
При съобразяване с процесуалните правила АС-Пловдив е направил точен анализ на всички доказателства, от което е установил правилно относимите към спора факти. При установяване фактическата обстановка по спора в мотивите на съдебното решение са обсъдени всички твърдения на двете страни относно правното значение на отделни документи, тяхната доказателствена стойност, както и връзката по между им. Правилно съдът е приел за доказано реалното изграждане на обекта и съответно извършване на СМР.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че ревизираното дружество е следвало да докаже присъствието на работници на подизпълнителите на строителния обект, както и да представи доказателства за закупуването и транспорта на вложените в СМР материали. Всъщност данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице (решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на Съда на Европейския съюз). В конкретния случай в РА не се съдържат констатации за извършени данъчни измами, а за липса на реалност на доставките на услуги от "Зора строй" ЕООД и неправомерност на начисляването на данъка от този доставчик, което рефлектира върху възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по фактурата, но на практика се описва евентуално неправомерно поведение, за което не са събирани и обсъждани обективни данни и не е направена съответната правна квалификация. В същото решение СЕС тълкува, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС.
Това следва пряко от диспозитива на тълкувателно приложимото поради
сходство на фактическия състав Решение на СЕС от 06.09.2012г. по дело С -324/11 год., според т.2 и т.3 от който: Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки .
Фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък дърху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. В този аспект следва да се съобрази и изложеното в Решение на Съда на ЕС от 13.02.2014г. по дело С - 18/13, в което отново се подчертава необходимостта националният съдия да съобрази всички фактически обстоятелства и въз основа на тях да изгради заключението си за реалност на доставките, като се уточнява, че
обстоятелството, че доставената услуга не била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не били оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане.
При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираният субект е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право.
Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед яснота и прецизност в изложението следва да се изложат мотиви относно изводите на касационната инстанция за значението на РА на прекия доставчик влязъл в сила, обхващащ процесния период, за който не е извършена корекция на начисления от доставчика ДДС. Според решение от 31 януари 2013 г. по дело C-642/11 ("Стройтранс" ЕООД) и решение от 31 януари 2013 г. по дело С-643/11 ("LVK - 56 EOOД) Член 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка и само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Следователно според СЕС принципът на данъчен неутралитет допуска на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение че липсва облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е извършена корекция на декларирания от последния ДДС.
Не са налице и предпоставките за прилагане на чл.161,ал.3 ДОПК, тъй като приетата незаконосъобразност на РА не се обосновава и мотивира единствено въз основа на представените пред съда писмени доказателства, които е можело да бъдат събрани и в хода на ревизионното производство при проявена процесуална активност от страна на приходните органи.
С оглед изхода на спора и направеното искане ответната страна има право на разноски в размер на 500 лв., за които са представени доказателства, че са направени.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение 312/05.02.2014 г., постановено по адм. д. 3079/2013 г. по описа на Административен съд-Пловдив. ОСЪЖДА
Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на "Чавдаров, Георгиев и с-ие" ЕООД, представлявано от управителя Д. Б. Г., ЕИК 836012090, сумата 500 лв.- разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Е. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. Р./п/ В. П.
М.Р.