Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на адв.В. К., в качеството й на процесуален представител на В. М. Д., едноличен търговец с фирма ЕТ "НИКОС - В. М.", срещу решение 377 от 15.02.2013 г. по адм. дело 1781 по описа за 2012 г. на административния съд Пловдив. С него е отхвърлена на лицето срещу ревизионен акт 261104226 от 20.01.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение 494 от 9.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. П..

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. П. оспорва същата със становище по реда на чл.163, във връзка с чл.228 от АПК на процесуалния представите юрисконсулт П. М.. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу

ревизионен акт 261104226 от 20.01.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение 494 от 9.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. П.. Ревизионният акт е издаден в резултат на осъществена...