Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Х. Х., от гр. С. против решение 144 / 24.11.2014 г. по адм. дело 275 / 2014 г. на Административен съд Сливен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 8в и чл. 12, т.7 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба директорът на Д. С. подпомагане Сливен изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 12, т. 7 ЗСПД

вземанията, представляващи помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение, се погасяват в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено /осиновено/ детето. В настоящия случай детето е родено на 10.02.2014 г., а жалбоподателката е подала молбата - декларация за отпускане на тази помощ на 24.09.2014 г., т. е. след изтичане на шестмесечния преклузивен срок, предвиден в нормата на чл. 12, т. 7 ЗСПД

, с което правото й да получи еднократната семейна помощ се е погасило.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна.

Предмет на контрол в производството пред първата съдебна инстанция е заповед 12823 / 09.10.2014 г. на директора...