Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на "Медис" АД със седалище гр. Р., чрез адв. Н. М., срещу решение 292 от 17 февруари 2015 година, постановено по адм. д. 3690/2014 година по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) 181400779/07 август 2014 година на органи по приходите при ТД на НАП Варна в частта, потвърдена с решение 672/03 ноември 2014 година на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д"ОДОП") гр. В. при ЦУ на НАП.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът - директорът на Д"ОДОП", гр. В., не е заявил становището си по подадената касационна жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Медис АД срещу РА 181400779/07 август 2014 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна в частта, потвърдена с решение 672/03 ноември 2014 година на директора на ДОДОП гр. В. при ЦУ на НАП, с който на Медис АД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит по две фактури, издадени съответно от "Корект 93" ООД и от "Кит" ООД и е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2008 година и 2009 година в посока увеличение. Съдът е приел, че оспорващото дружество не е установило реалност на услугите, респ. на доставката по двете фактури, а това от своя страна се е отразило и на финансовият резултат за посочените години. Поради това съдът е намерил подадената жалба за неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно.
От данните по делото е установено, че фактура 0...268/05 декември 2008 година, издадена от Корект 93 ЕООД, е с предмет комисионна за уредени продажби на апартаменти А5, А9, А1, А13, А4, А3, А24. Административният съд е разгледал и подробно обсъдил събраните по делото доказателства, като обосновано е приел, че по посочената фактура не са налице реално извършени доставки на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Въз основа на това е направил законосъобразния извод, че данъкът е начислен и е упражнено право на приспадане на данъчен кредит без основание.
Правилно в случая е приетото от съда, че не са налице доказателства за извършени посреднически услуги при продажбата на апартаментите, посочени във фактурата, поради което не е налице реално извършена услуга. Липсват каквито и да било данни доставчика на фактурираната услуга да е рекламирал или популяризирал продажбата на апартаментите, да ги е обявил за продажба, да е организирал огледи с потенциални купувачи, да е съдействал при снабдяването с необходимите за продажбите документи. Напротив, установено е по делото, че с изключение на свързаните с доставчика лица, всички останали купувачи са водили преговори във връзка с покупко-продажбата на апартаментите с представител на Медис АД и не са ползвали посредник. При тези факти обосновано съдът е приел, че следва да бъде доказано от оспорващия какви конкретни действия е извършил доставчика на услугата. Предвид начина на фактуриране на услугата и клаузите на договора за посредничество, правилно е преценено от инстанцията по същество, че в случая не е налице и предвидената в договора алтернатива за заплащането на комисионна, без да е извършена посредническа дейност при продажбата на недвижимите имоти.
Фактура 0...2044/31 юли 2009 година, издадена от Кит ООД е с предмет гипсокартон, монтажни пана, профили и пр.. По делото, както обосновано е приел административният съд, не са представени доказателства, установяващи реалността на тази доставка. Липсват доказателства както за индивидуализацията на строителните материали, така и за прехвърлянето на собствеността върху тях в полза на касатора. Липсата на доказателства за начина на транспортирането на посочените строителни материали и за предаването им пътни листове, товарителници, стокови разписки, приемо-предавателни протоколи, както и за съхранението им и последващата им реализация, недвусмислено сочат на липса на реалност на фактурираната доставка. Поради това законосъобразен е извода на административния съд, че в случая и по отношение на тази фактура данъкът е начислен неправомерно и не е налице право на данъчен кредит.
Законосъобразно е прието, че след като в случая е налице фактуриране при липса на реално извършени доставки на стоки и услуги, са приложими нормите на Закона за корпоративното подоходно облагане за преобразуване на финансовия резултат на касатора в посока увеличение и определяне на корпоративен данък. Правилно е възприетото от съда, че след като са отчетени разходи, които не са действително извършени по описаните по-горе фактури, то това води до увеличаване на финансовия резултат на Медис АД за 2008 година и за 2009 година, което от своя страна води до допълнителни задължения за довнасяне на корпоративен данък.
С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба възражения, идентични с тези, изложени в първоначалната жалба, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВА В СИЛА решение 292 от 17 февруари 2015 година, постановено по адм. д. 3690/2014 година по описа на Административен съд Варна. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Ч./п/ А. А. Н.Д.