Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по касационна жалба подадена от С. А. А., чрез процесуалния му представител, срещу съдебно решение 58 от 13.01.2014 г. постановено по адм. дело 3178 по описа за 2013 г. на Административен съд - Варна.

Касационнят жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно. Сочи, че при издаване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) не е спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Първоинстанционният съд не е взел предвид, че обжалваната заповед не е мотивирана. Препращането към акта за установяване на административно нарушение (АУАН) не може да се приеме за фактически и правни основания за издаване на акта. Не се е установило при извършването на проверката на 29.04.2013 г. да е поставен стикер за образец, съгласно изискванията на чл. 172, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а заповедта по чл. 171, т. 2 от ЗДвП подлежи на предварително изпълнение и то се осъществява чрез поставяне на стикер на предното стъкло. Заповедта не е връчена повече от два месеца след датата на установяване на административното нарушение. Не е безспорно установено да е осъществен състав на административно нарушение. Не е посочено мястото на нарушението. Прави искане към съда решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

О. Н. на пето Районно управление (РУ) Златни пясъци при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) Варна не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима,...