Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на началника на М. С., подадена чрез процесуалния му представител юрк.. П., против решение 1067/24.02.2014 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. 9044/2013 г.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Според касатора неправилен е изводът на съда, че разпоредбата на чл. 219а от Закона за митниците /ЗМ/ регламентира връщането на суми със законна лихва, считано от датата на която те са внесени. Тъй като в ЗМ не е определен началният момент на дължимост на лихвата, то следва да намери приложение чл. 232, пар. 1, б. б от Регламент /ЕИО/ 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/ и решението на СЕС по дело С-546/09, според което лихва за забава върху митните сборове се дължи от изтичането на срока за доброволно изпълнение, определен от митническия орган. По аналогия приетото от СЕС в цитираното решение следва да се приложи и при възстановяване на суми с лихвата от датата на подаване на първоначалното искане 07.12.2012 г., а не както е приел първоинстанционният съд от датата на която сумите са платени /18.02.2008 г./. Претендира се отмяна изцяло на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на П. П. П.П. АД против решение 9600-0227/09.07.2013 г. на началника на М. С..

Ответникът по касационната жалба - П. П. П.П. АД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. И. Т. 2 /съдебен адрес: гр. С., бул. Македония 10/ оспорва същата чрез процесуалния си представител адв.. А. и заявява претенция за присъждане на разноски за касационното производство съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Същата е подадена срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт от надлежна страна, за която той е неблагоприятен, в частта му, в която е отменен мълчаливият отказ на началника на М. С. да се произнесе относно дължимата законна лихва върху главницата от 1156.69лв., считано от датата на плащане на сумата /08.12.2009 г./ до окончателното й изплащане на 18.02.2013 г. във връзка с подаденото от П. П. П.П. АД искане за възстановяване с вх. П-47-0056 от 22.02.2013 г. и преписката е върната на административния орган. По отношение на частта от решението, в която е отхвърлена жалбата на П. П. П.П. АД против решение 9600-0227/09.07.2013 г. на началника на М. С. относно отказ да се възстанови сумата от 1156.69лв., за която от доказателствата, събрани в съдебното производство, е установено, че е възстановена на 18.02.2013 г., т. е. преди подаването на искането за възстановяване на 22.02.2013г., за касатора не е налице право на обжалване съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, тъй като решението не е неблагоприятно за него. В тази си част същото като необжалвано от дружеството е влязло в сила и не подлежи на касационно оспорване. Поради това, касационната жалба като недопустима в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 215, т. 4 АПК. В останалата й част, същата е допустима и неоснователна.

Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че недължимо платената от дружеството сума в размер на 1156.69 лв. в изпълнение на ППСПДВ 37/21.08.08г. на началника на М. С., което е отменено с влязло в сила съдебно решение, следва да бъде възстановена със законната лихва считано от датата, на която е платена. Съгласно чл. 236 МК възстановяването на вносните или износни сборове се извършва, когато се установи, че в момента на плащането размерът на сборовете не е бил дължим или размерът е бил взет под отчет в противоречие с чл. 220, пар. 2. По аргумент на чл. 241 МК могат в този случай да се възстановяват и нормативно определени лихви и лихви за забава, събрани при плащането на сборовете. Отново според чл. 241 МК лихва се изплаща когато решението, удовлетворяващо молбата за възстановяване, не е изпълнено в срок три месеца от приемането му и когато националните разпоредби предвиждат това. В чл. 219а от ЗМ е регламентирано, че за възстановените митни сборове не се дължат лихви. В случаите обаче, когато митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи, недължимо заплатените суми се връщат със законната лихва.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите, изложени в решение 13784 от 18.11.2014 г. по адм. д. 2564/2014 г. на ВАС, осмо отд., на което ответникът по касация се позовава. Според тях, в разглеждания казус се касае за специфично приложение на общия принцип за връщане на недължимо платеното. Актът, с който са определени съответните митнически задължения, подлежащи на връщане, е незаконосъобразен още от момента на неговото издаване, а не от момента на обявяването му за такъв с влязло в законна сила съдебно решение. Поради това заплатените по този акт суми са недължимо платени в момента на тяхното плащане, от което следва логически, че при възстановяването им началният момент на лихвата за забава е от момента на заплащането им. В същия смисъл е и решението на СЕС от 18 април 2013 г. по дело С-565/11. В т. 26 е прието, че принципът на ефективност налага националните норми, свързани с изчисляването на евентуално дължимите лихви, да не водят до лишаване на данъчнозадълженото лице от подходящо обезщетение за причинената от недължимото плащане на данъка загуба (вж. Решение по дело Littlewoods Retail и др., посочено по-горе, точка 29). Всъщност размерът на тази загуба зависи по-конкретно от това колко дълго е продължила невъзможността за използване на недължимо платената в нарушение на правото на Съюза сума, и по принцип обхваща периода между датата на недължимото плащане на въпросната такса и датата на нейното възстановяване. /т. 28/. Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национален режим, който ограничава законните лихви, които се присъждат при възстановяване на такса, събрана в нарушение на правото на Съюза, до лихвите, начислени от деня, следващ датата на искането за възстановяване на тази такса /т.29/.

С оглед изложеното, неоснователен е доводът на касатора, че сумата от 1156.69 лв. следва да бъде възстановена на дружеството със законната лихва считано от датата на подаване на искането, както и че по аналогия следва да намери приложение решението на СЕС по дело С-546/09, според което лихва за забава върху митните сборове се дължи от изтичането на срока за доброволно изпълнение, определен от митническия орган. Лихвата за забава, която се събира на основание чл. 232, пар. 1, б. б от Регламент /ЕИО/ 2913/92 на Съвета и се начислява върху размера на дължимите митни сборове, които са платени със закъснение, се различава от лихвата, дължима при възстановяване на недължимо платени митни сборове въз основа на незаконосъобразен акт на митническия орган, видно от цитираните по-горе решения на СЕС.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ : ОСТАВЯ В СИЛА

решение 1067/24.02.2014 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. 9044/2013г. в частта му, в която е отменен мълчаливият отказ на началника на М. С. да се произнесе относно дължимата законна лихва върху главницата от 1156.69лв., считано от датата на плащане на сумата /08.12.2009 г./ до окончателното й изплащане на 18.02.2013 г. във връзка с подаденото от П. П. П.П. АД искане за възстановяване с вх. П-47-0056 от 22.02.2013 г. и преписката е върната на административния орган. ОСЪЖДА

М. С. гр. С., ул. Веслец 84 да заплати на П. П. П.П. АД със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. И. Т. 2 /съдебен адрес: гр. С., бул. Македони 10/, представлявано от изп. директор Б. Б. П., разноски за касационното производство в размер на 300 лв. /триста лева/. О. Б. Р.

касационната жалба на началника на М. С. в останалата й част. ПРЕКРАТЯВА

производството по адм. д. 4753/2014 г. по описа на ВАС, първо отд. в тази част.

Решението в прекратителната му част, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на ВАС в 7-дневен срок от съобщенията до страните.

В останалата му част решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.в секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. З./п/ Б. Л.

М.З.