Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Г. С. П."ЕООД, чрез пълномощика си адв.. К., срещу решение 5694/27.08.2013г., постановено по адм. д. 8172/2012., по описа на Административен съд гр. С. /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ 2031113871от 19.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОУИ", гр. С., при ЦУ на НАП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че не е установен момента на настъпване на данъчно събитие по процесните доставки на услуги и същите не са конкретизирани по отношение на двамата доставчици. Моли да бъде отменено решението и постановено ново по същество, с което се отмени процесния РА. Претендира разноски за две инстанции.

Ответникът по жалбата-Д. Д. "ОДОП"-София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк.. Ш. излага доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218 ал.2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

Предмет на оспорване пред АС е бил РА 2031113871от 19.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОУИ", гр. С., при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 70, ал. 5, вр. вр. чл. 9, ал. 1, чл. 25, ал. 2, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал., т. 1 ЗДДС, на "Г. С. П." ЕООД е отказано право на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от "С. П." ЕООД - фактура 69/23.12.2009 г.

(ДО - 146 687, 25 лв. и ДДС - 29 337, 45 лв.) и от "Л. К." ЕООД - фактура 98/05.01.2010 г. (ДО - 97 791,50 лв. и ДДС - 19 558,30 лв.).

За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалвания РА е издаден в хода на надлежно възложена повторна данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК.

От фактическа страна за установено съдът е приел, че предметът на доставките по двете процесни фактури е идентичен съгласно договор за поръчка от 16.06.2008 г.. Идентичен е и предметът на договорите, сключени с двете дружества доставчици, като различна е само стойността на услугата. По договора със "С. П." ЕООД е уговорено възнаграждение в размер на 150 000 евро, а по договора с Легес консулт 250 000 евро. Двете дружества доставчици имат различни, еднолични собственици на капитала, но управител е А. К., за когото е представена диплома, удостоверяваща юридическо образование и който е извършил процесните услуги.

С допълнителни споразумения (анекси), 1, 2, които и за двата договора са от дати 16.11.2008 г. и от 10.03.2009 г., сроковете за изпълнение са продължени с четири месеца, като идентично е констатирано наличието на издадена предварителна виза за инвестиционно проучване и проектиране на високо застрояване 25-етажна сграда, като е договорено, жалбоподателят да заплати на "С. П." ЕООД договорената възнаграждение от 150 000 евро, а на "Л. К." ЕООД част от договорените 250 000 евро, а именно 50 000 евро, в 7-дневен срок от издаването на окончателна виза за проектиране, след влизане в сила на ПУП на м. Изток-Изток. С Анекс 3/23.12.2009 г., сключен със "С. П." ЕООД е направена констатацията за издадена окончателна виза от 20.10.2009 г., за инвестиционно проучване и проектиране, като е договорено, възложителят да изплати на изпълнителя част от възнаграждението 75 000 евро, а останалата част от 75 000 евро да бъде изплатена в 7-дневен срок, след представяне на документ от компетентен съд, че Решение 241 по Протокол 38/16.04.2009 г. на СОС, относно УПИ I 1699, УПИ VIII-1699 и УПИ III 1706 от кв. 90, м. И. И. не е обжалвано. С Анекс 3/05.01.2010 г., сключен с "Л. К." ЕООД е направена констатацията за издадена окончателна виза от 20.10.2009 г., за инвестиционно проучване и проектиране, като е договорено, възложителят да изплати на изпълнителя останалата част от възнаграждението 50 000 евро, в 7-дневен срок от подписването на анекса. Процесните две фактури - 69/23.12.2009 г., 98/05.01.2010 г. са издадени именно във връзка с анексите - 3/23.12.2009 г. и 3/05.01.2010 г. Съдът е обсъдил и приетите по делото договори, сключени между доставчиците и подизпълнителя "Ли Консулт" ЕООД , съответно от 16.08.2008 г. и от 20.05.2007 г., както и приемо предавателни протоколи към тях, от 10.03.2009г., с предмет на двата договора свързан с процесния недвижим имот извършване на съпътстващите технически дейности, свързани с правните действия по ЗУТ, като разработване на различни варианти на чертежи и скици на допустимите градоустройствени решения; проектантски и архитектурни съвети и консултации, във връзка с намиране на най-добър вариант за застрояване, удовлетворяващ собственика. Обсъдени са и приети от съда съдебно счетоводна и съдебно техническа експертизи, които не са оспорени от страните. Заключението на техническата експертиза по същество потвърждава, че по отношение на недвижимите имоти задачите, предмет на двата договора за възлагане са изпълнени. От заключението на ССЕ се установява, че начисленият данък е платен реално от жалбоподателя по банков път и реално е внесен от доставчика в бюджета.

След анализ на доказателства съдът е приел, че ответникът не оспорва извършването на доставките, отразени в спорните фактури, а факта кое от двете дружества - доставчици е извършило услугите.

За необорени съдът е приел, изводите на органа по приходите, че не може да се установи, каква част от доставките е фактурирана с процесните две фактури, макар ревизираното дружество, с дадени писмени обяснения да е направило опит да разграничи услугите като правни и технически, не са налице доказателства за такова разграничаване. До този извод съдът е достигнал като е приел, че представените документи от двамата доставчици са идентични и се припокриват. Договорите са с идентично съдържание, не съдържат клаузи, които са съществени за определяне на конкретните параметри на дейностите и на начина на формиране на цената. Приемо-предавателните протоколи съдържат изявления, че договорите са изпълнени точно и добросъвестно, но не съдържат информация относно конкретно настъпило данъчно събитие извършена услуга. Не са ангажирани доказателства от страна на доставчиците, за заведена счетоводна отчетност, позволяваща отграничаването на параметрите на изпълнението от двамата доставчици Ангажираните еднотипни доказателства, изхождащи от едни и същи страни са предпоставка за съставянето на документи, при които е налице несъответствие между юридическото (документираното) и действителното фактическо положение.

Въпреки, че може да бъде прието, че доставчикът е разполагал с ресурс да изпълни заданието, съдът е достигнал до извод, че в случая се касае за два отделни договора, с изцяло идентичен предмет, по изпълнението на които е работил един и същ изпълнител, поради което следва да е налице разграничаване на дейността му. Недоказан според съдът е факта, защо на едно и също физическо лице, макар и действащо от името на търговски дружества, е възложена една и съща задача, както и какви са конкретните услуги, извършени във връзка с единия договор и кои са тези по другия. Дефинирането с договорите на услугата като: промяна устройствената категория на имота от зона за обществено обслужване, в смесена многофункционална зона, като за това извърши всички необходими правни и фактически действия; осигуряване на градоустройство на имота е прието от съда за общо и в известна степен абстрактно, въпреки, че редът за промяна на устройствената категория на имот и за промяна на устройствената зона и на показателите на застрояване е регламентиран в специалния ЗУТ, т. е. предмета е определяем. Когато възложителят е възложил на едно и също физическо лице, по два отделни договора извършването на едни и същи задачи, следва да са налице категорични и недвусмислени доказателства, че това лице изпълнител е извършвало различни фактически действия, които в съвкупност са довели до постигане на общия краен резултат, което в случая не е установено. Неконкретизирането на различни по същността си фактически действия, съдът е приел, че води до невъзможност да бъде установена датата на настъпване на данъчно събитие, на която дата услугата е извършена (чл. 25, ал. 1, ал. 2 ЗДДС), която не е датата на издаване на окончателната виза за инвестиционно проучване и проектиране. Не са налице предпоставките на чл. 71, т. 1 ЗДДС, тъй като данъчна фактура не съдържа данни за определена, конкретна доставка на услуга, като в тази насока е приел за неприложимо Решение на СЕС от 21.06.2012 г., по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Решението е правилно.

Въз основа на установената в съотвествие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите.

Спорният момент е при наличие на идентични договори за поръчка с две ЮЛ и декларации от представителите им, че процесните услуги са извършени от едно физическо лице, може ли да се приеме, че предмета на услугите е конкретизиран, респективно реално определяем, оценяем и приет от получателя.

Настоящият състав споделя изводите на АС, че от ангажираните доказателства не може да се установи какъв е предмета на фактурираните услуги, така както са посочени в процесните фактури: съгласно договор за поръчка от 16.06.2008 г.. Предмета на договора за поръчка от 16.06.2008 г. е идентичен, както и анекси към него 3/23.12.2009 г. и 3/05.01.2010 г., въз основа на които са издадени фактурите. Въпреки представените по делото писмени обяснения от управителя на дружествата-доставчици, респективно изпълнител по двете доставки А. А. и спецификациите към фактурите, за които касаторът излага доводи, че не са обсъдени от съда, отново не се установява конкретна разлика в предмета на услугите. При липса на конкретизация на услугите, както в процесната фактура, така и в сключените с идентично съдържание договори за поръчка се налага извода, че правилно съдът е приел липса на предпоставките за приспадане на данъка, начислен за същите услуги, тъй като данъчна фактура не съдържа данни за определена, конкретна доставка на услуга. В този смисъл е Решение от 08.05.2013г. на СЕС по дело 271/12г. В настоящия случай фактурите съдържат обща формулировка "съгласно договор за поръчка от 16.06.2008 г.", като в договора също липса конкретизация на двете услуги - промяна, в срок от шест месеца, на устройствената категория на собствените на касатора недвижими имоти (УПИ- I-1699 и УПИ III-1706, кв. 90, м. Изток по плана на гр. С., от зона Оо (за обществено обслужване), в зона С. (смесена, многофункционална) и осигуряване градоустройство на имотите, със следните показатели: височина на по-високото от двете тела, предвидени за построяване в имота - до 90 метра и разгъната застроена площ на целия имот - около 55 000 кв. м., надземно. В приетите по делото спецификации към процесните фактури относно твърдяните дейности, също липсва информация за естеството и различията на предоставените услуги от двете дружества, с оглед размера на договореното възнаграждение. С оглед на изложеното и при липса на достатъчно точни и пълни фактури досежно вида на процесните услуги, правилно АС е приел, че законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит и този отказ не противоречи на принципа на данъчен неутралилет.

Неоснователен е довода на касатора, че от приетите по делото спецификации и заключението на СТЕ се разраничават извършените услуги за всяко от двете дружества. Както в спецификациите, така и в заключението на вещото лице са посочени дейностите, които следва да се извършат и те са определени в ЗУТ, а именно влизане в сила нов ПУП-ПР и ПЗ и РУП. Отговора на вещото лице на въпрос 5 в заключението, че описаните видове работи в приложените по делото спецификации са допринесли за промяна на ПУП и устройствените показатели на застрояване, чрез многократни срещи със служители на административните органи, главни проектанти и съдействие при обявяване на проекта и заповедта за изменение не променят извода за липса на достатъчно точни и пълни фактури, досежно вида на услугите предоставени от двете дружества. В тази насока следва да бъде посочено, че за извършване на съпътстващите технически дейности, свързани с правните действия по ЗУТ, като разработване на различни варианти на чертежи и скици на допустимите градоустройствени решения; проектантски и архитектурни съвети и консултации, във връзка с намиране на най-добър вариант за застрояване, удовлетворяващ собственика, двете дружества - доставчици са използвали услугите на подизпълнител "Ли Консулт" ЕООД.

По изложените съображения, обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Претенцията на ответника по касационната жалба за разноски е неоснователна, тъй като юрисконсултско възнаграждение за цялото производство по смисъла на чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК е присъдено от Административния съд.

Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал.2, предл. 1 от АПК РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 5694/27.08.2013г., постановено по адм. д. 8172/2012., по описа на Административен съд гр. С..

Решението е окончателно и не може да се обжалва.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Е. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Р./п/ В. П.

Е.М.