Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на ЗАР.ИМ.ЕКС ЕООД, подадена чрез адв. М. Д. Р., против решение 359 от 11.02.2014 г. на Административен съд Пловдив, ХV състав, постановено по адм. дело 3227 по описа за 2012 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт 241200211 от 13.06.2012 г., издаден от ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение 1221 от 18.09.2012 г. на директора на Д. О. и управление на изпълнението " Пловдив, с ново наименование директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 8 028 111,27 лева и начислени лихви по ЗДДС в размер на 1 339 619,16 лева. С решението в полза на Дирекция ОДОП гр. П. са присъдени разноски по делото в размер на 187 804 (сто осемдесет и седем хиляди осемстотин и четири) лева, юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се сочат доводи по чл.209, т.3 АПК, свързани с неправилно приложение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба Дирекция "ОДОП - гр. П. при ЦУ на НАП, оспорва с доводи, съдържащи се в писмен отговор и в съдебно заседание касационната жалба. Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, защото е подадена в срок и...