Производството е по чл.274, ал.З ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Грийн енерджи България ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуалните си пълномощници, срещу определение № 1633 от 25.05.2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено определение № 888 от 15.02.2018 г. по т. д. № 3169/2017 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-10 състав за връщане на подадената от „Грийн енерджи България ЕООД искова молба с вх. № 156398/21.11.2017 г. като недопустима.

В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакуваното определение. Частният касатор изразява несъгласие с извода на въззивния съд за липса на правен интерес от предявяване на исковете. Сочи, че съдът не е преценил невписаните все още решения от проведени нови общи събрания на 30.09.2016 г. и на 07.12.2016 г., на които „едноличният собственик на дяловете е приел решения, различни по предмет и последици в сравнение с обсъденото от съда ОСС от 30.06.2016 г. Твърди се наличие на правен интерес за ищцовото дружество да установи членствените му права в „Солар енерджи съпорт ООД след 30.06.2016 г. не само поради нищожност на решенията от 30.06.2016 г., но и поради преюдициалност на това негово качество за всеки иск по чл.71 и чл.74 ТЗ и за всяко висящо или бъдещо регистърно производство. В жалбата се поддържа, че въззивният съд не е разграничил реда за защита срещу порочни, вписани в търговския регистър решения и порочни, подлежащи на вписване, но все още невписани решения и не е даден отговор за реда за защита срещу последните, както и срещу самото им вписване. По съображения в частната касационна жалба се иска касиране на атакувания съдебен акт.

Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.З ГПК по въпроса: В случай, че правата на съдружник в ООД са нарушени едновременно чрез вписани и чрез подлежащи на вписване, но все още невписани корпоративни решения и правното твърдение на увредения съдружник-ищец е, че и двете групи корпоративни решения са нищожни, чрез какъв иск ищецът може да защити правата си срещу втората група /все още невписани/ решения и има ли този ищец правен интерес от предявяването на установителен иск с правно основание чл.71 от ТЗ или чл.124 ГПК за установяване на отричаното от органите на дружеството членствено правоотношение, с цел да парира по реда на чл.536 ГПК във вр. с чл.19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ извършването на порочно вписване в Търговския регистър. Поставени са и следните подвъпроси: 1. Ако съдружникът не може да се защити срещу нищожното и все още невписано корпоративно решение нито чрез иск по чл.74 ТЗ, нито чрез отрицателен иск за нищожност, нито чрез иск по чл.71 ТЗ или чл.124 ГПК за установяване на отричаното от органите на дружеството членствено правоотношение, съществува ли друг допустим иск, въз основа на който увреденият съдружник да парира порочното вписване по реда на чл.536 ГПК във вр. с чл.19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ и 2. Може ли да бъде обоснован правният интерес на съдружника-ищец от предявяването на иск за установяване на членственото му правоотношение единствено от целта да се парира, по реда на чл.536 ГПК във вр. с чл.19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, вписването на нищожно корпоративно решение. Поддържа се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т. к. не са разгледани в TP № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, а доколкото частично са били предмет на друга задължителна практика -напр., решение по т. д. № 3170/2014 г. на ВКС, I т. о./съобразена от въззивния съд/, тя е неправилна и следва да бъде корегирана и доразвита.

В постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор от „Солар енерджи съпорт ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален представител, се твърди недопустимост на производството, тъй като към момента на депозиране на исковата молба по настоящото дело е имало висящи две искови производства между същите страни и с идентичен предмет. Сочи, че независимо от направеното възражение по чл.126 ГПК, първоинстанционният съд не е постановил своевременно определение за прекратяване на делото на това основание. Счита, че постановените определения подлежат на обезсилване и прекратяване на производството на основание чл.126 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната касационна жалба е депозирана от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационен контрол определение. Поради това тя се преценява като процесуално допустима. Доводите на ответника по касация за недопустимост на производството не следва да се преценяват, тъй като наличието на предпоставки за прекратяването му по реда на чл.126 ГПК не е предмет на частната касационна жалба.

За да постанови атакуваното определение, с което е потвърдено опредението на СГС за връщане, като недопустима, подадената от „Грийн енерджи България ЕООД искова молба, с която срещу ответното дружество са предявени: главен иск - за установяване съществуването на членствено правоотношение между ищеца и ответника за периода от 30.06.2016 г. до приключване на устните състезания по делото, по което членствено правоотношение ищецът притежава 250 дяла от капитала на „Солар енерджи съпорт ООД, с номинална стойност 600 лв. всеки един, формиращи дялово участие с обща номинална стойност 150 000 лв. и евентуален иск - за установяване съществуването на членствено правоотношение между ищеца и ответника считано от 30.06. до 29.09.2016 г., по което съдружника ищец е притежавал 250 дяла от капитала на „Солар енерджи съпорт ООД, с номинална стойност 600 лв. всеки един, формиращи дялово участие с обща номинална стойност 150 000 лв., както и съществуването на членствено правоотношение между съдружника ищец и ответника от 30.09.2016 г. до приключване на устните състезания по делото, по което ищецът притежава 5 000 дяла от капитала на ответника с номинална стойност 30 лв. всеки един, формиращи дялово участие с обща номинална стойност 150 000 лв., въззивният съд, съобразявайки твърденията в исковата молба и установеното по делото, че прекратяването на участието на ищеца в ответното дружество е вписано в търговския регистър, е приел: Липса на правен интерес за ищеца от предявяване на посочените установителни искове за признаване наличието на членствено правоотношение в ответното дружество; Правният интерес при установителните искове е обусловен от целения резултат в правната сфера на ищеца при положително решение; При наличие на вписване в търговския регистър прекратяване на участието на съдружника в ответното дружество, защитата на правата му би могла да се реализира по реда на чл.74 ТЗ или чрез предявяване на искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване нищожност, недопустимост или за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства. При уважаване на последните би се постигнал ефектът на заличаване на вписването, което нарушава правата на ищеца. Изразено е становището, че по настоящото дело, уважаването на иска за установяване на членствено правоотношение не би рефлектирало върху осъществените вписвания, които могат да бъдат заличени само чрез успешно проведен исков процес по реда на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, поради което е потвърден изводът на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от предявените искове, съответно за тяхната недопустимост.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Съгласно задължителните постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да формулира материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на делото и от значение за неговия изход. Правният въпрос следва да е от значение за формиране на правната воля на съда, а не за правилността на атакувания съдебен акт, т. к. законосъобразността и обосноваността на акта са извън обхвата на селективното производство и по тях, в зависимост от касационните доводи, съдът дъли произнасяне само след допуснато касационно обжалване.

Поставените от дружеството частен касатор въпроси /основен и подвъпроси/ не удовлетворяват основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд е изложил съображения за недопустимост на предявените искове, без да е налице произнасяне по въпросите, свързани с надлежна защита на правата на съдружника и дали съществува друг допустим иск, който да парира порочното вписване. Решаващият състав на САС не е формирал решаваща воля дали е налице възможност за съдружника да парира порочното вписване по реда на чл.536 ГПК, вр. с чл.19, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ. В мотивите към въззивното определение е отразено единствено, че редът за защита на ищеца е по чл.74 ТЗ, или чрез предявяване на установителен иск от вида на посочените в чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, т. к. при уважаване на исковете би се стигнало до заличаване на вписването, при отчитане, че това вписване в TP, въз основа на констатациите и приетите решения от ОСС на 30.06.2016 г., нарушава правата на ищеца.

Дори и да се счете, че така формулирните въпроси покриват изискванията на общата предпоставка за достъп до касация, то за недоказано следва да се счете поддържаното допълнително основание по т.З на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като обжалваното въззивно определение съответства на трайната практика на ВКС относно правните последици от влязло в сила съдебно решение за уважаване на конститутивен иск по чл.74 ТЗ и последиците от уважаване на иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ и липсва основание за промяна на тази практика или за нейното осъвременяване. В тази насока настоящият състав съобразява задължителните за съдилищата указания, дадени в т.4 от цитирания по-горе акт на нормативно тълкуване.

Независимо от горното, дори и при възприемане на въпросите за значими за изхода на делото, те следва да се преценяват като пряко съотносими към правилността на въззивния съдебен акт, доколкото са основани на доводи на частния касатор за липса на извършена от съда преценка по отношение на все още невписани в TP корпоративни решения, за които се твърди, че са също са нищожни и увреждат „Грийн енерджи България ЕООД. Същинската касационна проверка обаче е извън производството по селекция на жалбите и не е налице тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за касиране.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1633 от 25.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1956/2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, трети състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: