Производство по чл. 290 ГПК.

Н. П. Ц., чрез адв. Д. е подала касационна жалба срещу решение № 459 от 27.11.2017 г. по гр. д. № 654/2017 г. на Окръжен съд -Пазарджик.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по касационна жалба В. Н. Г., чрез адв. А. в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище, че касационното обжалване на обжалваното въззивно решение следва да бъде допуснато (по процесуалния въпрос за задължението на съда по чл. 59, ал. 6 СК за изслушване на родителите), а по същество счита, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе съобрази следното.

Предмет на касационната жалба е цитираното въззивно решение, с което, след отмяна изцяло на решение № 76 от 26.07.2017 г. по гр. д. № 382/2016 г. на Районен съд - Панагюрище за отхвърляне на предявеният от В. Н. Г. против касаторката иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК - за изменение на режима на упражняване на родителските права спрямо малолетното на страните дете Д. В. Г., личните отношения и издръжката на детето, е постановено изменение на определеният с влязло в сила решение от 01.10.2007 г. по гр. д. № 763/2006 г. на Софийски градски съд, БО, VII състав режим относно упражняване на родителските права спрямо детето, като е предоставено упражняването им на бащата В. Н. Г. и определено местоживеенето му там, където е това на бащата; постановено е изменение на определения с решение № ІІІ-90-40/12.05.2011 г. по гр. д. № 14449/2011 г. на Софийски районен съд, ІІІ г. о., 90 състав режим на лични отношения и издръжка, като е определен такъв между майката и детето, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9 часа в съботния ден до 19 часа в неделния ден с право на преспиване, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на бащата, първите пет дни от коледната и пролетната ученически ваканции от 10 часа на първия ден до 19 часа на петия ден, всяка четна година на Коледните празници от 10 часа на 24 декември - Б. вечер, до 19 часа на 26 декември, всяка нечетна година на Великденските празници от 10 часа на Велики петък до 19 часа в понеделник след Великден; майката е осъдена да заплаща на детето, чрез неговия баща и законен представител 120 лв. месечна издръжка от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, а за разликата до 200 лв. искът за издръжка е отхвърлен и е постановено прекратяване на присъдената с цитираното решение на СРС месечна издръжка на детето от 50 лв., считано от влизане в сила на обжалваното въззивно решение.

За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че от първоначалното определяне на режима на упражняване на родителските права спрямо малолетното на страните дете, е изминал значителен период, през който то е вече пораснало и макар в ниска все още календарна възраст, има формирана преценка за случващото се във връзка с неговото отглеждане и възпитание. Изложил е съображения, че в случая е доказано изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, доколкото е установена промяна в посока влошаване на условията при родителя, на когото е предоставено детето за отглеждане и възпитание. Съдът е отчел факта, че майката, която до момента упражнява родителските права, стада от психично заболяване „параноидна шизофрения“, което, макар и в последните години да е в състояние на ремисия, и да не обуславя загуба на родителски капацитет, не може да не се съобрази и налага, само по себе си, промяна в режима на упражняване на родителските права. Според решаващия състав на въззивната инстанция при установената по делото периодичност на обостряне на психичното страдание у майката детето би било поставено в риск. Установено е, че майката явно злоупотребява с алкохол, и това става достояние на детето, което го сочи при своето изслушване, както и че този родител има проблеми в контрола на детето по повод на учебния процес. Като морално укорима, с оглед възпитанието на подрастващото дете, е възприета работата на майката като „компаньонка“ в Р.И.С е мотивирал разбирането, че бащата понастоящем е по-подходящ от двамата родители, за да му бъде поверено детето, за отглеждане и възпитание. Приел, че за него липсват данни по делото, които да ограничават или изключват качествата му и капацитет да отглежда, и възпитава детето си пълноценно. Като последица от установеното изменение на обстоятелствата е разпоредена промяна в местоживеенето на детето, като то следва да бъде там, където е местоживеенето на бащата (доколкото последният е заявил, че може да осигури дом както в Германия, където живее и работи, така и в страната). Въззивният съд е определил режим на лични отношения с възможност за по-пълноценно и продължително общуване на майката с детето, както и дължимата от първата месечна издръжка.

С определение № 136 от 26.02.2019 г. на настоящия състав на ВКС въззивното решение е допуснато до касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за процесуалните задължения на съда по чл. 59, ал. 6 СК и по въпроса за задълженията му по установяване на условията за живеене и отглеждане на детето при всеки един от родителите - в неговия дом.

По поставените правни въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС дава следния отговор.

Съдебната практика, вкл. и задължителната такава (Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, което не е загубило сила при действието на СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) от 2009 г.) по първия въпрос е трайно установена и еднозначна – вж. напр. Решение № 22 от 11.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2909/2015 г.,III г. о.; Решение № 151 от 27.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1479/2018г., III г. о.; Решение № 194 от 10.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7753/2013 г., IV г. о.; Решение № 207 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 911/2012 г., IV г. о.; Решение № 26 от 2.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 598/2009 г., IV г. о.; Решение № 173 от 13.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6333/2014 г., III г. о., вкл. посочените от касаторката - Решение № 21 от 5.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3657/2015 г., III г. о.; Решение № 129 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1119/2012 г., III г. о.; Решение № 14 от 24.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4575/2014 г., III г. о. Даденото правно разрешение, което се споделя от настоящия състав на ВКС е, че изслушването на родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК е задължително, т. е. нормата е императивна и този й характер обуславя задължение на въззивния съд, дори и без оплакване в тази насока, да призове родителите и да ги изслуша лично, ако първоинстанционният съд не е изпълнил това задължение (както е в настоящия случай). Очевидно е налице пропуск на първоинстанционния съд, който не е изпълнил изискването на чл. 59, ал. 6 СК, както и пропуск на въззивния съд да го констатира и отстрани. Изслушването на родителите в това производство е необходимо, за да може съдът да добие лични впечатления от тях, да се увери в мотивацията им да поемат грижата по отглеждането и възпитанието на децата и да формира обосновано становище за родителския им капацитет. Неизпълнението на това задължение съставлява съществено процесуално нарушение в случай, че не са съществували пречки за изпълнението му съобразно изискването на закона – то не е обективно невъзможно (макар бащата да работи и живее в Германия, той се връщал в страната и е вземал лично участие по делото) и доколкото е попречило на съда да добие пълна и обективна информация за посочените по - горе обстоятелства, от значение при решаване на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК и така да постанови решението си в защита на най – добър интерес на детето.

При така дадения отговор на първия повдигнат въпрос, обусловил допускането на касационен контрол, обжалваното въззивно решение е неправилно, а направеното в касационната жалба оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - по чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК, е основателно.

В разглеждания случай въззивният съд с нарушаване на разпоредбата на чл. 59, ал. 6 СК се е лишил от възможността да прецени всички релевантни за спора обстоятелства и въз основа на същите да направи обоснована преценка за основателността на иска. Дори и без оплакване – поради засиленото служебно начало, което я задължава да следи за интересите на децата - въззивната инстанция е следвало да провери и установи неизпълнението на императивна правна норма (от страна на първостепенния съд), предвиждаща изслушването на родителите и да извърши това процесуално действие. Това не е сторено. Въззивният съд не е изслушал родителите, което му е попречило да получи и събере пълна и вярна информация за обстоятелствата по делото, от значение за искането за изменение по постановените по-рано мерки спрямо детето и е постановил нови без да издири съображенията на родителите по защита на интереса му и без да се убеди, че личната мотивация на бащата да поеме грижата по отглеждането и възпитанието на детето е по – силна и надделява тази на майката, както и да направи обосновано заключение за техния родителски капацитет, при което бащата да бъде предпочетен като по-подходящ родител, който да упражнява непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето.

Изложеното налага извод, че процедирането на въззивния съд е проведено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо отмяна на решението и връщане на делото на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с оглед извършването на нови съдопроизводствени действия, съобразно изложените по - горе съображения.

По вторият поставен въпрос, по който е допуснат касационен контрол на обжалваното решение, е налице установена практика на ВКС - Решение № 257 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 711/2015 г., IV г. о., Решение № 30 от 1.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3060/2018 г., IV г. о., ГК, Решение № 110 от 10.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4672/2018 г., IV г. о. Възприетото правно разрешение се споделя от настоящия състав и се изразява в това, че съдът следва да положи усилия – с оглед служебното му задължение да следи за закрилата на интересите на детето – като изиска и събере данни при какви условия то би било отглеждано и възпитавано при всеки от двамата родители, както и възможностите и капацитета на последните за това (лични качества, обкръжаваща ги социална среда; наличие на подходяща обществена среда – детски градини, учебни заведения, здравни центрове; евентуално съжителство на родителя с трети лица – данни за тях и отношението им към подобен ангажимент и пр.), за което следва да изиска представянето на социален доклад по местоживеенето на всеки един от родителите в страната. Такъв доклад е необходим и в случаите, когато местоживеенето на родителите или единият от тях е в чужбина. Горното изискване произтича от факта, че условията за живеене и отглеждане на детето при всеки един от родителите са от съществено значение в производство като настоящото, и са релевантни за определяне на мерки по чл. 59, ал. 2 СК спрямо децата, с оглед защитата на най-добрия техен интерес.

С оглед на отговора по втория въпрос, въззивното решение е неправилно.

Въззивният съд е предоставил упражняването на родителските права върху детето на бащата, без да събере необходимите данни от социалните служби на [населено място], Ф., където последният се е установил да живее и работи. Тъй като условията за живеене и отглеждане на детето при този родител са останали неизяснени, но въпреки това съдът е постановил с решението си същият този родител да упражнява родителските права, е налице порок, обуславящ неправилност на съдебния акт – като необоснован, постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Още повече, съдът е определил местоживеенето на детето, там, където е това на бащата, без да посочи установен (конкретен) адрес, където родителските права ще се упражняват и без да отчита ограниченията в осъществяването на личните контакти с другия родител (особено съществени при местоживеене на отглеждащия родител в чужбина).

Изложеното налага въззивният съд да изиска и събере социален доклад и по местоживеенето на бащата в [населено място], Германия (ако той продължава да живее и работи там) за условията за живеене и отглеждане на детето при този родител, което изисква (на самостоятелно основание) извършването на нови съдопроизводствени действия и налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд – чл. 293, ал. 3 ГПК.

В обобщение, въззивното решение е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 280, т. 3 ГПК. Затова следва да бъде отменено. Поради необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия – изслушване на родителите и събиране на социален доклад по местоживеенето на бащата за условията за живеене и отглеждане на детето при този родител, делото ще следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав, съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе на основание чл. 294, ал. 2 ГПК по разноските за водене на делото пред ВКС.

По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 459 от 27.11.2017 г. по гр. д. № 654/2017 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.